Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ПЕТА ГЛАВА " Тайната"

Гледна точка на Скай:

Когато бях пред вратата на къщата ни, изтрих лицето си и отворих вратата. Събух обувките си и влезнах. Първо се отбих в хола, за да видя нашите.
- Миличка ти ли си?  - попита майка ми.
- Даа мамо - отговорих и влезнах в стаята. Майка ми готвеше, а брат ми и баща ми играеха Fifa на Playstation'а. Целунах брат ми, а той изтри мястото, където бях нацелувала и се намръщи:
- Какоо Моля ти се, сега не е моментът, махни се не мога да видя, тъкмо бия баща ни 2 - 0.
- Ха ха, добре нека, нека махам се ето. Татко можеш да биеш, но мен не, нали знаеш. - казах, усмихвайки се.
- Много си вярваш, но научих цаката на дуспите, хайде да играем 1 игра след вечерята, за да ти покажа. - допълни той.
- Оо не, не мога трябва да уча. Някой друг път ще ми покажеш. - излъгах и отидох до майка ми.
Наливаше в купите пилешка супа, а върху масата имаше сервирано ориз с зеленчуци. Обичах пилешката супа на майка ми, но тя го правеше предимно заради брат ми, защото той я обожаваше.
- Какво правихте с Лив, успя ли да и помогнеш? - попита майка ми.
- Как..кк?! - и преди да съм изрекла каквото и да е било глупост се поправих:
- Оу ами добре, мисля, че ги разбра. Утре ще я изпитва госпожата нали знаеш, започнаха да ни оформят лека- полека.
- Радвам се, че ги е разбрала.
- Ти искаш ли да ти помогна с нещо? Пак си направила чудеса. Мирише страхотно. - казах
- Благодаря ти съкровище, но няма с какво да ми помагаш, аз съм готова отиди само да си измиеш ръцете и сядаме да вечеряме - отговори тя.
Измих си ръцете, а после седнахме да вечеряме.

Гледна точка на Скот:

След като каза това Мат, се сетих за Скай. Бях напълно забравил за нея, след като говорих с майка ми и разбрах, че Мат ще идва у нас. Помислих си защо ли не ме е изчакала, след като ми беше обещала.
- Аа? !  Това е била най-вероятно Скай - една от най най добрите ми приятелки. Почти като братя и сестри сме. С нея пътувам всеки ден също и се прибирам. Вие запознахте ли се ?  - попитах
- Ахаа ?! Не можах.. за жалост да се  запозная.. тяя.. тъкмо излизаше от вас и не успях, но очите и не можаха да избягат от мен.. човече има страхотни очи.. Трябваше от очите и да разбера, че има името на небето. Цветът на очите и е едно и също с цвета на  небето.. толкова е невероятно..  И казваш, че сте само приятели така ли? - отговори той и в този момент се намръщих 
- Виж брат, тя не е като останалите момичета. А играчка изобщо не е. Няма да я закачаш, тя просто не е като всички други момичета, с които може да се забавляваш. Много лесно ранима е, разбираш ли ? - рекох
- Именно, в нея има нещо различно.
- Виж не обичам да повтарям. Играй си с който си искаш, но стой далеч от Скай. Нека всички момичета на квартала и дори на града да са твои, но от Скай стой далеч, брой я като моя сестра, само това искам от теб - казах с по - висок тон.
- Добрее човече успокой топката. Няма да се доближавам до Скай, щом не искаш.
- Добре, разбрахме се тогава. - добавих и излезнах от стаята. Влезнах да се къпя, но думите на Мат не ми излизаха от ума. Нямаше да му позволя да управлява и приятелите ми.  Нямаше да позволя да изтегли като магнит при себе си, всичко което имах. Мат не беше добър тип. Той беше самата зараза.
. . .