Strong (Редактира се)

Chapter 22

Родителите ми станаха от местата си и се отдалечихме от полицаите. Спряхме се на ъгъла на коридора и издишах дълбоко. Нямаше смисъл да забавям това, което в крайна сметка щеше да се случи.

-Не мога да дам показания. - говорех тихо и леко прегракнало, а болката в рамото ми изобщо не ми помагаше да съм по - уверена, защото болката беше непоносима.

-Сама си поискала. - мама извади фактите, които са разбрали от медицинската сестра, предполагам, наяве.

-Не съм. Сестрата ви е казала така, за да кажа всичко, а мен ме е страх да го направя. - изстрелях набързо като осъзнах, че последната част от изречението не трябваше да я казвам. Беше ме страх дори да го призная пред себе си, а сега и родителите ми вече знаеха, че се боя от някого.

-Мила, не се страхувай. Трябва да кажеш всичко на полицаите, за да могат да ти помогнат. - баща ми също се включи.

-Не мога. - повиших децибелите съвсем малко.

-Защо? - тате ме погледна в очакване на отговор като скръсти ръце пред гърдите си.

-Защото в момента съм на дрога. - прошепнах едва едва, а нашите останаха шокирани.

-Значи се дрогираш? Знаех си, че тези, с които живееш, не са добри за теб. - баща ми започна да крачи насам - натам.

-Не се дрогирам. Медицинската сестра ми сложи дрога, която е позната като "серума на истината". Не мога да говоря с полицията. Не съм в състояние да го направя. - погледнах ги умолително.

-Щом този наркотик те кара да казваш истината, не виждам нищо лошо да дадеш показания. - баща ми изглеждаше сигурен в решението си, но дори не подозираше, че по този начин, едва ли не ме вкарва в затвора или още по - лошо - в моргата.

-Но, татко. - погледнах го умолително.

-Бриана, баща ти е прав. Трябва да дадеш показания. - мама се включи и подкрепи баща ми.

-Хайде. - дори не ми даде време да отговоря и ме задърпа към полицаите.

-Готови ли сте? - попита единия мъж.

-Да. - отвърна баща ми.

Всички се запътиха към патрулката. Наложи се да пътувам с полицаите. Още щом се качих в колата се опитах да запазя неутрално държание, но толкова много ме беше страх да не се изпусна с някоя огромна тайна, която да ми излезе през носа по - късно.