Best friends or nah|Suga

|Глава 35|

-ГНТ Йонги-

Дойдоха ми няколко смс-а, но не отговорих. Дори не ги видях.
Не смятам да се сгодявам и те го знаят, но продължават, което ме дразни.
Отидохме на нашето място - изоставената болница.
Там никой нямаше да ни притеснява и да ни намери.
Е...така поне си мислехме.
Качихме се на покрива и видяхме две фигури.

-Хей...Йонги. Това не са ли....?-започна Широ.

-Тае и Мей.-довърших преди нея.

-Оф. Опетниха ни мястото..

-Да си тръгваме.-предложих.

Тя кимна и се върнахме обратно.
Ми сега?

-Къде сега?

-Хайде на кино. Ти черпиш.-усмихна се.

Въздъхнах и тръгнахме към киното.
Дано някой не ни види.
Продължаваха да ми идват смс-и, но не изкарах телефона от джоба.

-Шуга. Поне виж. Тъпо е така.-каза Широ пред киното.

-Трябва ли?

-Мда.

Взех мобилния си и го отключих.
79 пропуснати.
Леле.
Търсен съм.

-Отвориии~

-Добре де...

~~
Омма:
Къде си?
Защо не идваш?
Какви са тези глупости Йонги?!
Ще се сгодиш!
Ела!
Чакаме те!
Йора е тъжна!
Баща ти е много ядосан!
Идвай си вкъщи!

Аппа:
Йонги...майка ти е зле.
Ще дойдеш ли в болницата?
Не е добре..
Тя припадна Йонги!
Явно не обичаш майка си...
Браво на теб.
~~
Край.
Как?! Защо?!
Широ не дочете съобщенията, защото аз тръгнах. Тя тичаше след мен, притеснена.

-Вземи такси.-викна ми.

Обърнах се.
Широ беше спряла задъхана до една кола.
Така щях да стигна по-бързо.

-Да дойда ли? Правилно ли ще е?-попита ме набързо.

-От кога ти пука кое е правилно? Влизай!

Тя ме послуша и седна на задната седалка.

-На къде да карам?-попита шофьорът.

Ъъ...не знаех коя болница.
Звъннах на аппа.
Не ми вдигна.
Широ видя отчаяното ми лице и каза някакво име.
Това беше най-близката болница до вкъщи.

-Ще я караме на тото.-каза.

-Ти не си ли карък?

-Не. Ти си.-усмихна се.