Гледна точка на Луи:
Стоях пред огледалото и се опитвах да оправя косата си. Найл правеше парти и нямаше как да пропусна. Беше минало доста време, откакто за последно бях ходил на някое. Разбира се, отсега знаех как ще протече всичко, но ми писна да стоя само у дома и да се карам с майка си. Беше минала една седмица от спора ни в управлението и нещата бяха както обикновено. Отново се карахме за всичко. Не бях срещал повече Хари, но скоро бях чул, че баща му организирал някакъв благотворителен концерт. Все още ми е странно как работи за майка ми.
Не знам колко време съм стоял пред огледалото, за да си оправя косата, но когато чух звънеца на вратата се отказах и реших просто да я оставя така. Слязох долу и облякох якето си набързо, а след това се обух и побързах да отворя вратата.
- Най-накрая. - извика Лиам. Беше дошъл, за да ме вземе и след това щяхме да отидем заедно на партито.
- Трудно се постига такъв външен вид. Ти какво очакваш? - казах като се опитах да прикрия усмивката си.
- Честно ли искаш да ти отговоря? - попита и се засмя, а аз извъртях очи.
- Хайде да тръгваме. - казах и се обърнах да заключа. Майка ми работеше до късно, така че едва ли щеше да забележи, че изобщо ме няма.
Щом влязохме в къщата, миризмата на алкохол и цигарен дим веднага ме лъхна. Пристъпихме в хола и веднага бяхме посрещнати от Найл.
- Вече си помислих, че няма да дойдете.
- Много добре знаеш, че не бихме пропуснали. - отговори Лиам.
- Луи! - чух пищене зад себе си и се обърнах само, за да видя Елинор, която побърза да ме прегърне. През последната седмица се бях сближил с нея, но главно я използвах за секс. Не че не е красива, даже точно обратното, но просто не бих излизал с момиче като нея. Прекалено е досадна понякога и не те оставя на мира.
- Хей, Ел. - казах и се насилих да се усмихна като я прегърнах също.
- Откога те търся. Ела да танцуваме. - отвърна и ме задърпа към танцуващите тела.
В следващия момент знам, че бях изпил пет или може би повече чаши с алкохол, който даже вече не знаех какъв беше и се отърквах в Елинор докато танцувахме.
- Искаш ли да отидем на някое по-тихо място? - попита и започна да поставя целувки на врата ми.
Измрънках в отговор и тя побърза да ме задърпа към горния етаж. Когато изкачихме стълбите влязохме в първата врата, която видяхме и тя вече се беше озовала под мен, а аз жадно целувах устните и. Побързах да отстраня роклята и и започнах да целувам врата и като се отърквах в нея. Изведнъж в ума ми се появи Хари и за миг образа на Елинор се замени с неговия. Какво по дяволите! Защо току-що си представих този мъж под мен? Сигурно е заради нетрезвеното ми състояние. Няма защо иначе. Нали?
Откъснах се от мислите си и видях, че сега момичето беше върху мен и се опитваше да махне тениската ми. Не, трябваше да се махна оттук. Не знам какво точно ме прихвана, но веднага я избутах от себе си и излязох като се отправих към изхода. Щом излязох навън усетих студения въздух и настръхнах. Бях забравил якето си вътре, но нямах намерение да се връщам обратно там затова започнах да вървя нанякъде. Изобщо не знаех къде отивам, гледах да е колкото се може по надалеч. Алкохолът започна бавно да се изпарява от съзнанието ми, докато се размотавах из улиците на Лондон и болката в главата ми не закъсня. Изведнъж някой се блъсна в мен и веднага след това чух мъжки глас.
- Внимавай къде ходиш малкия.
Погледнах нагоре и видях три момчета, които изглеждаха малко по-големи от мен.
- Не съм виновен, че ти се блъсна в мен. - казах раздразнено и се опитах да продължа напред, но единият ме хвана за лакътя и ме спря.
- Кой си ти, че да ми отговаряш и да мислиш, че няма да ти се размине? - попита и ме стисна по-силно.
- Пусни ме! - извиках и се отскубнах от хватката му. Веднага след това стоварих юмрука си върху лицето му и той се озова на земята. Другите двама бързо реагираха и побързаха да ме хванат и притиснат в близката стена.
- Ще си платиш за това. - отвърна и се изправи, тръгвайки към мен и докато се усетя вече цялото ми лице беше в кръв, а аз бях на земята. Тъкмо, когато ударите спряха и си помислих, че ще ме оставят, видях единият да вади нещо якето си, а след това се наведе над мен.
- Надявам се това да те научи друг път да не се забъркваш с мен. - каза и веднага след това усетих пронизваща болка в стомаха си. После чух смях и отдалечаващи се стъпки.
Лежах известно време на земята, докато болката не се усили и стана нетърпима. Опитах се да се изправя и след няколко неуспешни опита успях като се подпирах за стената. Продължих да вървя с бавни крачи напред и се придържах за стомаха си. Усещах болка по цялото си тяло и едва се държах на краката си. Не знаех колко още ще издръжа, но трябваше да намеря някой да ми помогне, тази болка направо ме убиваше.
Подпрях се до най-близкия стълб и изкарах телефона си, за да се обадя на Найл или Лиъм да дойдат да ме вземат, но осъзнах че батерията му е паднала. Мамка му! Как може да имам такъв късмет само? Шибан телефон! Сега къде се предполагаше да отида. Изсъсках от болка, когато се преместих от стълба и започнах отново да вървя. Трябваше да дойда с моята кола, тогава нямаше да съм в това положение. Не можех да намеря и никакво такси, а вече усещах как тялото ми отслабваше.
Тогава осъзнах, че се намирах на средата на шосето и ярка светлина блестеше в очите ми. По дяволите, край с мен! Тъкмо, когато очаквах колата да ме прегази, тя спря няколко сантиметра от мен и в следващия момент видях как шофьорът слезе от нея и дойде към мен. Вече не можех да стоя прав и просто се отпуснах, когато две силни ръце ме хванаха. Тогава си позволих да погледна нагоре и срещнах така познатите зелени очи.
- Помогни ми. - беше последното, което казах преди всичко да стане черно.
Съжалявам, ако има грешки.
