Why, Why, Why?!

Глава 7

На сутринта Хюна се събуди много щастлива от вчера и започна да се смее и усмихва.
Тя се завря под юргана и започна да рита весело с кръка.
След това стана и взе гребена си, започна да танцува,и да пее.
Когато се обърна Джънгкук я наблюдаваше облегнат на вратата.
Хюна веднага замръзна на място.
-Защо спря?-Кук се усмихна сладко.
-Ам...ам...-Тя загуби ума и дума.- Добро утро.-Накрая го поздрави.
-Добро и на теб.-Джънгкук я поздрави.
Хюна се изненада от поздрава му.
-С какво мога да ти помогна?- Попита го.
-Не си ли гладна?Време е за закуска.
-Идвам след 10 минути.-Хюна се приготви на бързо и отиде при него.
Джънгкук ядеше от своя рамен докато Хюна си слагаше да хапва.
След това взе порцията и тръгна към стаята си.
-Къде отиваш?
-В стаята ми.
-Не искаш ли да ядеш тук?
-Ще ям.-Хюна седна.
Тя откри съвсем нов човек от Джънгкук,което много я изненада.
На вратата се звънна.-Аз ще отворя.-Хюна стана и отвори вратата. Беше Ми Со.
-Добро утро Хюна.-Усмихна се Ми Со.
-Добро и на теб.-Отвърна Хюна с усмивка.
След това Ми Со събу обувките си и влезе вътре.
Те се поздравиха с Кук и се целунаха.
-Оппа довечера ще излъчат новия филм "ХХХ". Ще идем ли да го гледаме?-Тя седеше в скута му и обви с ръце гушата му.
-Разбира се.-Усмихана 'и се.
-Аз приключих със закуската.- Съобщи Хюна.
Джънгкук я погледна и след това тя се скри в стаята си.
Облегна се на студената земя и погледна към тавана.
-Може би,ако бях нея, тогава сигурно щеше да ме погледне.- Въздъхна тежко Хюна.
-Да ,но ти не си нея.-Каза тихо Джънгкук докато стоеше до вратата 'и.
После с Ми Со излязоха на разходка.
Хюна остана сама в къщата.
Изведнъж на вратата се двънна.
-Сигурно е забравил нещо.- Каза си Хюна и отвори вратата.-Какво забрави?-Усмихна се тя.
Когато видя кой е усмивката 'и изчезна.-Татко?
-Здравей Хюна.-Поздрави я той.
-Какво правиш тук?-Попита Хюна.
-Може ли да вляза?
-Д-да.-След това го пусна.
Ким Джо Пек се настани на диванчето в хола и сканира мястото с поглед.
-Татко искаш ли чай или кафе?
-Кафе с 2 захарчета.-Отговори той и след 5 мин. си получи кафето.- Къде е съпруга ти?
-Ами той...-Хюна се чудеше какво да отговори.-Той има важна работа. По-късно ще се върне.
-Чудесно. Ще го изчакам,трябва да говоря с него нещо много важно.
-Добре.
-Разбирате ли се?-Попита той.
-Може да се каже.-Отговори Хюна.
След няколко часа Джънгкук и Ми Со се върнаха.
Когато Кук го видя ченето му увисна.
-Господим Ким?
-Здравей Джънгкук. Кое е това момиче с теб?
-Тя е...-Кук замлъкна. Не знаеше какво да каже.
-Аз съм гаджето му.-Отговори Ми Со вместо него.
-Разбирам.-Г-н Ким погледна дъщеря си,а тя гледаше в земята от срам.-Джънгкук искам да говоря с теб насаме.
-Няма проблем.-Те отидоха в стаята му.
-Явно момиченцето ми стриктно изпълнява заръката ми.Но ще те предупредя да не я нараняваш много,защото ще те съсипя Джеон Джънгкук. Не ме интерсува от кое семейството си. Разбра ли ме?- Г-н Ким го хвана за яката.
-Да сър.-Джънгкук отметна поглед в другата посока.Срамуваше се да го гледа в очите.
-Но не съм дошъл до тук само за това. Искам да ми родите наследник.-Съобщи г-н Ким.
-Какво?-Джънгкук се окукори на среща му.
-Много добре ме чу момче. Гледай това да се ореди скоро.-Пусна го Ким Джо Пек.  
-Да.
-Сега ще си вървя.-Рече Ким Джо Пек и излезе от стаята.  
Господина се спря и погледна презрително гаджето на Джънгкук.-Аз си отивам Хюна. Казах,каквото исках.
-Добре. Лека вечер татко.
-Лека.-След това излезе от къщата и се качи в автомобила си.
-Бащата ти изглежда доста строг човек.-Обади се  Ми Со.
-И питаш.-Те се засмяха.
-Хюна трябва да говоря с теб. Ми Со отивай си.
-Но оппа какво става?-Попита Ми Со.
-Казах да си отиваш.-Погледна я студено и тя си тръгна без много да задава въпроси.
-Какво има?Нещо станало ли е?- Попита го.
-Баща ти иска да има наследник.
-Моля!?-Тя се изправи изненадано.
-Не разбра ли?Иска да си имаме дете.
-Дете.-Хюна леко се усмихна.-Ти искаш ли да си имаме Джънгкук?-Той я погледна и замълча.
Хюна само сведе поглед в земята.-Разбирам.
-Наистина ли ме обичаш?
-Да.-Отговори Хюна.
-Не го прави повече. Спри да ме обичаш. Или ще съжаляваш двойно.-Той се бутна в нея и отиде в стаята си.
Няколко капки сълзи се стекоха по бузите на горкото момиче.
-Защо изобщо си помислих,че може да ме приеме в сърцето си?- Истри горчивите си  сълзи и излезе навън.
Искаше да се разведри ,имаше  усещането,че тук се задушава всеки изминал ден. 
Тя вървеше бавно,а сълзите 'и продължаваха да текат.
Джънгкук стоеше умислен в стаята си и гледаше в една точка.
-Защо просто не се махнеш от тук? Защо се нараняваш така Хюна?Защо продължаваш да ме обичаш след всичко?-Питаше се  Джънгкук.
-Госпожице добре ли сте?-Попита я някакво младо момче на около нейната възръст.
-Да.
-Сигурна ли сте?
-Да добре съм.-Отговори студено и продължи напред.
Хюна не забеляза,че мина покрай няколко момчета.
-Госрожице защо сте сама?Ехо госпожице!-Хюна не им обърна внимание и продължи да върви напред отнесена.
Накрая едно момче хвана ръката 'и.
-Какво правиш?-Попита го Хюна.- Пусни ме!
-Стига де!Хайде искам да те заведа на вечеря. Може да си гладна.
-Казах да ме пуснеш!Не разбра ли!?
-Не разбрах!Хайде с мен!-Той запуши устата 'и,а Хюна се опита да се бори.
Джънгкук стана от леглото си и отиде в хола.
Видя,че Хюна е няма.
-Сигурно спи.-Той отиде в стаята 'и,и видя,че я няма.
Започна да я търси в цялата къща.-Къде е това момиче!?-Излезе навън, започна да тича и вика името 'и.
Накрая я видя как няколко момчета я събличат,а тя се бори.
Тогава нещо в него се преобърна и Джънгкук се ядоса.
Махна момчетата от Хюна и застана пред нея.
-Какво 'и правите нещастници!?
-К'во ти пука?Къв си ти? Ако искаш може и ти да се забавляваш. Стига да не създаваш проблеми.
-Ах ти.-Джънгкук му удари юмруг в лицето.-Тя ми е съпруга кучи син такъв!-Хюна го изгледа невярващо.
Нима я нарече негова съпруга.
-Джънгкук.-Тя се просълзи от щастие слад като чу тези думи.

Следва продължение...

Какво ли ще се случи понататък?
Какво е мнението ви досега за книгата? И Джънгкук дали започва да харесва Хюна?