daddy issues ||yoonmin

❌Rule #4❌

4. Правило: Мъничето трябва да носи, купените от татенцето му, дрешки и аксесоари

Едно от нещата, които Джимин обичаше да прави, бе да изненадва татенцето си. А ,тъй като след година връзка познаваше Юнги, той с право можеше да каже, че си има любвеобилно, но и развратно татенце. След седмица в командировка момчетата много си липсваха, а разговорите по skype не компенсираха нещата добре, особено сексуалните им нужди. Джимин можеше да си представя как Юнги обхождаше тялото му с меките си длани, можеше да си представя всеки негов допир и целувка, ала границата между въображение и реалност бе голяма.

За огромно щастие малкият имаше ключ за апартамента на гаджето си. Юнги му бе казал да го използва при спешни случаи, но този бе такъв. Момчето искаше да зарадва татенцето си, а това си бе спешен случай.

Преди да се озове пред вратата на апартамента, той бе казал на родителите си, че щеше да спи у Юнги, и те нямаха нищо против това, дори подкрепяха връзката им,но, разбира се, не знаеха как точно се държаха двамата когато оставаха напълно сами.

На Джимин не му отне дълго, за да се вмъкне в апартамента, въодушевен от идеята си. Припявайки си, той влезе в стаята на Юнги, като започна да рови по шкафовете.

"Не... не е тук... " мърмореше той под носа си. "А! Ето го!" брюнетът извади от дъното на един от шкафовете една червена кутия, след което затвори шкафа и седна на леглото, отваряйки я. В нея бе пълно с всякакви дрешки и униформи, тъй като една от страстите на Юнги бе да играе роли с партньора си, а постепенно това много се хареса и на Джимин. Въпреки това днес Чим бе планирал да изненада татенцето си с нещо по-мъничко, но също толкова хубаво.

Намирайки точните неща, които му трябваха, Джимин прибра кутията и започна да се съблича, като вместо униформа той си сложи кафяви котешки уши, опашка в същия цвят и просто една от широките тениски на Юнги, за да не бъде напълно гол, пък и все нещо трябваше да закрива малкото му приятелче, но, тъй като още бе рано, а с тази опашка ходенето му бе затруднено, Чим легна на леглото, вдиша от почти изпарилия се аромат на Юнги и постепенно се унесе в сладък сън.

"Ох, трябва да се обадя на Джимин..." помисли си Юнги, затваряйки вратата на апартамента си. Твърде уморен той остави куфара си в коридора и извади телефона си. Не му отне дълго, за да намери номера, но след като го  набра, на лицето му се появи гримаса, показваща нескритото му учудване. Той чуваше рингтона на Джимин, идващ от спалнята му. Вече с усмивка на лице Юнги тръгна към стаята и бавно отвори вратата. На леглото той видя мъничето си, което току що се бе събудило от звъненето на телефона си, и търкащо сънено очи, ала Джимин така и не забеляза Юнги.

Той застана седнал и, виждайки името на човека, който му звънеше, той се усмихна широко и вдигна.

"Добро утро, татенце"

"Вече не е утро, коте." подсмихвайки се, Юнги отвърна, което накара Джимин да погледне към вратата.

"Юнги!" веднага, щом го видя, Чим стана от леглото и се втурна в прегръдките на любимия си. "Много, много, много ми липсваше, татенце..." увил ръце около врата на Юнги, той изрече почти жално.

"И ти ми липсваше, бебе, но за мен ли си се приготвил така?" прокарвайки длан под тениската, Юнги погали гърба на Джимин.

"Мм, да" почти измърквайки, Чим отвърна и затвори очи. "Искаше ми се да те изненадам"

"Поздравления за успеха, Джимин, но сега искам да клекнеш"

"Защо да клякам, татенце?"

"Защото искам сладките ти устни, да се погрижат за проблема, който създадоха, а после ще се погрижим и за теб" щом завърши изречението си, той леко стисна дупето на котето си.

"Ах, слушам и изпълнявам"

***
Джийз какво правя с живота си