Събудих се от тъпата си аларма. Защо училището трябва да съществува. Само това не мога да разбера. Както и да е.
Станах,измих си зъбите лицето,закусих,преоблякох се и излязох. Видях Майк и Ива да вървят заедно към спирката. Тези двамата нещо много се сближиха. Реших да отида до тях и да разбера за какво си говорят.
-Кога мислиш да кажеш на Елена?
-Никога.- каза Майк
-Какво да ми каже?-попитах аз.
- А нищо.
-Щом казваш.
Подминах ги. Грубо знам но като крият от мен.
Първи час Физическо.
Ужас.
Влязох в съблекалнята преоблякох се и излязох. Играхме волейбол. Момичета срещу момчета. Както играх и изведнъж едно от момчетата заби топката и ме удари право в лицето.
Бях в безсъзнание.
Събудих се в лекарския кабинет. Майк не ме видя че съм будна и си говореше нещо сам под носа.
-Да и кажа ли да не и ли кажа?
-Какво да ми кажеш?
-Амм.....че.....днес пак ще играем с Ива внас на не се сърди човече.
-Вие нещо много се сближихте а?
-Само ти така си мислиш като малките деца си ревнуваш.
-Тогава щом съм като малките деца отивай при Ива.
Той не каза нищо. Просто стана и излезе очите ми се насълзиха. Супер. Вече нямам приятели. Направо прекрасно. Станах и излязох. Все още имахме физическо. Майк и Ива седяха на земята и си говореха смееха се. Като ме видяха станаха. Аз ги подминах и отидох да играя.
Часовете свършиха. Нищо интересно не се случи. Бях сама целия ден. Тръгнах да се прибирам. Видях онези двамата на спирката. Те ме видяха а аз отново ги подминах.
-Елена стой.
-Какво искаш Майк?
-Искам да поговорим.
-За?
-Затова че те харесвам от шести клас и няма как да испитваш нищо към мен.-каза той през сълзи.
-Защо н-не ми-и каза.
-Защо знаех че нищо няма да стане.
-Е и.
Тогава го прегърнах силно той не отвърна на прегрътката.
-Мразиш ли ме-попита той.
-Защо да те мразя ти си най-добрият ми приятел.
-А ти си моята най-добра приятелка...
