「qui 」» myg + pjm

two

Чим бавно се изправи от леглото, болката, която изпитваше беше отвратителна. Мускулите му бяха отслабнали и вече трудно се движеше.

"Какво виждаш?" Юнги леко извърна глава към по-малкия, очаквайки отговор с нетърпение.

"Красиво е, хьонг." момчето затвори и спокойно се отпусна. "Река Хан е толкова красива, палавите и вълни се удрят в близките скали, създавайки малки пръски, които мокрят преминаващите."

Юнги си представи как тича по тротоарите опитвайки се да избяга от пръските. Как когато се намокри, ще може целят да влезе в реката и да плува заедно с Чим. Най-вероятно е русокоското да започне да се дави, пък Юнги бързо да се хвърли да го спасява.

Невъзможно е. Той е парализиран.

"Виж, хьонг, има влюбена двойка на една от пейките!" малкият щастливо започна да пляска с малките си ръчички, докато бе вперил очите си в младите влюбени.

"Не мога да ги видя, не помниш ли?" по този начин момчето с ментова коса смути Джимин.

"Някой ден ще помоля да ни разместят, хьонг."

Менотовокоското въздъхна тежко, въпреки болката в гърдите си. "Хайде продължавай, искам да видя." той говореше тихо, но дори и в другият ъгъл на стаята, Чим пак го разбираше.

Момчето отново затвори очите си, любопитен да разбере за света навън.

"Хьонг, има група хора, облечени с ханбок! Много са красиви, цветовете им са най-различни."

"Ако можех за последен път да видя, колко красиви са цветовете, различни от бяло."

Юнги знаеше, че колкото и да е млад, има огромен шанс скоро да си отиде. Беше станал много близък с Чим през времето, което са прекарали заедно, но тайно знаеше, че няма да липсва на никого.

______________

пътувам си аз в рейса, и виждам някаква с 3д вежди, които изкачат на поне сантиметър от челото и.