Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

TWENTY SEVEN

Гледна точка на Джиджи

След като Зейн се съгласи да ни придружат с останалите до лунапарка, съобщих на брат ми и на сестра ми, обадих се и на Кендал, след което чак започнах да се оправям.

Дълго мислех какво да облека и се колебаех между дънки и тениска над пъпа или нещо като къс гащеризон, един от най-любимите ми. Накрая, след допитване до Бела, избрах първия вариант. Облякох се, сложих си спирала и молив, както и от любимия ми гланц, напъхах телефона, портмонето си и слънчевите очила в малката си чантичка и слязох надолу. Но, разбира се, мързеливците все още не бяха готови. 

-Хайде Бела, Ануар, вече закъсняваме, довлечете си задниците долу.-извиках, докато обувах маратинките си. Чух стъпки и погледнах нагоре, а брат ми слизаше съвсем спокойно по стълбите, докато Бела просто извика да я оставя на мира да се оправи.

-Хайде де, Бела, и Найл ще е там и ще ни чакаа.-извиках отново, когато видях, че няма намерение да слезе скоро. След минутка обаче чух затваряне на врата и Бела, която слизаше по стълбите. Подсмихнах се. Знаех си, че ще се получи.

Когато най-сетне бяхме готови, излязохме от дома ни и се отправихме към дома на Кендал, за да я вземем. 

Днес времето беше слъчево, което е много рядко срещано за Лондон, особено през януари месец. Но днес имахме късмет. И затова реших, че ще е най-добре да го оползотворя като излезем всички заедно някъде, за да се опознаем по-добре.

Ануар спря пред къщата на Кендал точно когато и тя излизаше от тях. Побягна към нас и се качи на предната седялка като не пропусна на лепне целувка на брат ми.

-Готови ли сте за най-страхотния ден на света?-попитах.

-И още как.-извика Бела, вдигайки едната си ръка във въздуха.

-Нямам търпение да се запозная с тези ваши приятели.-каза Кендал.

-Да, аз също.-съгласи се и брат ми.

-Обзалагам се, че ще ги харесате. Много са яки, печени, забавни и адски красиви.-усмихнах се, облягайки се на седалката.

-Красиви? Това не ми хареса.-намръщи се брат ми, а Кендал се засмя, подсушна му нещо на ухо, което го накара да си върне усмивката на лице.

Обичам да ги гледам заедно. Радвам се, че брат ми и най-добрата ми приятелка си паснаха толкова много и се заобичаха, подкрепят се във всяко едно начинание и почти винаги са заедно, освен ако някой не трябва да е извън града по работа. Един за друг са.