За учудване бе, че Чон намери стаята си. Имаше час по Физика и искаше да направи доста добро впечатление. Влезе леко и бавно и всички се обърнаха към него.
-Ъм.. З-здравейте.. - никой не каза нищо и продължиха със заниманието си. Момчето въздиша и издиша.
Вторият звънец би. Всички се наместиха по местата си и остана едно празно в ъгъла. Той реши да се намести там. Учителят влезе и веднага зърна момчето.
-Хей, ти трябва да си новото момче. Ще се представиш ли, ако обичаш? - запита с лек уверен тон човекът до дъската. Той кимна и се изправи бавно.
-З-здравейте.. Аз съм Чон Чонгкук.. - лека усмивка се появи на греещото му потно от притеснение лице.
-Чудесно! Можеш да си седнеш. Аз съм господин Ши Мок Ли. Можеш да ме наричаш господин Ши и съм класният ръководител. Надявам се да нямаме проблеми. - Чон се почувства меко казано удовлетворен. Имаше хубаво чувство за учителя.
Докато учителят разказваше разбираемо урока, Техюнг най-спокойно влезе в стаята.
Учителят въздъхна отегчено и проговори:-Няма да питам къде беше. Просто си седни на задника Техюнг.
-Естествено госпожо, така де господин Ши. - отвърна хулиганът с подигравка, карайки от страна на съучениците си лек присмех.
Те се запъти към Чон.
DU LIEST GERADE
Innocent Pleasure /Vkook/
Kurzgeschichten"-Ъм...аз...мисля,че..те обичам, хюнг" *кашля* Хейо мейо нова доза бозичка^o^ Надявам се да ви хареса! Сарангхе<3
