Red and white rose [✔]

16

Вечерята отдавна беше започнала. Всички на масата се бяха захласнали в големи и дъгли разговори в планирането на дългоочакваната сватба.

Само един от тях, обаче седеше и ровеше с вилицата си в чинията пълна с вкусотии.

Техьонг нямаше желанието да говори за сватби и някакви такива. Той искаше да си е у дома и да си почива в голямото си и меко легло.

Същевременно през съзнанието му минаваше и това, че Чон отново се е забъркал в нещо твърде опасно.

Ким продължаваше да бърка в голямата си чиния, като отвсякъде бе игнорирал досадните гласове около него.

Докато заниманието му, не бе прекъснато от нечия ръка, която се озова върху неговата и я накара да спре да върти вилицата.

- Те, добре ли си? Да не би, да не ти харесва храната? - попита загрижено Джимин.

Сивокоското обърна погледа си към русото момче което му говореше миличко. Замисли се какво да каже, за да може да се отърве по - бързо от неудобната ситуация.

- Ам... - се откъсна първоначално от устните на Те. - ...не, че не ми харесва...просто не съм много гладен...

Главата на по - малкото момче започна да гледа надолу, за да избегне очния контакт.

- Сигурен ли си? - Пак затегна малко повече захвата на ръката си.

Ким отскубна ръката си. Очите му започнаха да шарят из стаята, докато не започна да говори, като леко заекваше.

- Аз...такова...трябва да изляза за малко.

Техьонг бързо стана от мястото си и излезе от трапезарията и след което от самото имение.

Започна да ходи по пътечката, която бе разположена из целия преден и заден двор, който заобикаляше голямата къща.

Небето беше останало без повечето си цветове. Нощта настъпваше и с нея небето се оцветяваше все повече в тъмносин цвят, плюс малките блещукащи звездици, които го красяха допълнително.

Те вървеше по пътечката и гледаше в краката си. Дори не усети нежеланото за него присъствие.

- Как си сега? - попита Джимин.

Ким се стресна леко.

- Ти...ти, защо си тук?

- Дойдох да те видя. Притесних се. А и се нуждаем и от малко време заедно. - усмихна се топло русокоското.