След случката се прибрах в нас и заплаках сядайки на леглото си.
Плаках и плаках, но защо?
Телефона ми извибрира, но не му обърнах внимание.Отново извибрира, игнорирах пак.Още един път, но този път реших да погледна.Отново Сехун.Сехун: Защо избяга, любов моя?
23:19"Любов моя", ли?
Хахаха, как ли пък не.Хьона: Нараняваш ме, знам, че това което каза е лъжа.
23:19Сехун: Знам, че дълбоко в себе си си ме обичаш, както и аз теб.
23:20Хьона: Лъжа след лъжа, ти никога не си ме обичала, Сехуне.
Оставих телефона настрани и отново заплаках вземайки меката и плюшена възглавница с формата на сърце, което Сехун ми подари, когато ме покани на среща.
Все още помня думите му.-"Това е за теб.- подава плюшеното сърце.-Когато ти е самотно,тъжно или не си в настроение, притисна сърцето близо до гърдите си и мисли за мен, пази го дори ако нещо се случи с мен, искам да ме усещаш чрез сърцето, това е символ, който искам да пазиш, любима!
Обещай ми, любов, ТИ И МЕН!"-"Обещавам, любими!"
Тогава той бе, нормалния и щасливия Сехун който познах някога, Сехун влюбения до полуда в мен.Спомняйки си всичко почнах да плача още по-силно, притисвайки сърцето към гърдите си, затваряйки очи.
Но телефона ме накара да отворя очи и да погледна към екрана.Сехун: "ТИ И МЕН, ПОМНИШ ЛИ, ЛЮБИМА?"
23:23_ХОРАААА, ПАК СЪМ АЗ ПОРЕДНАТА БОЗА, НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА.
ЦЕЛУВКИ💋
YOU ARE READING
You & Me~ \Sehyuna\
Short Story"-Умирах.Умирах всеки изминал ден заради теб, заради нас.."