Melissa /РЕДАКТИРАНА/

Глава 8

Телефонът ми звънеше, докато стана, този който ме търсеше спря. Когато погледнах имах 9 пропуснати от Алисън. Защо толкова много ми е звъняла? Притесних се. Побързах да ѝ звънна.
- Алисън какво е станало?
- Опитвам се от 1 час да те събудя, за да тръгваме за училище.
- Колко е часа?
- Седем и половина.
-Успах се, защото ми счупи будилника, забрави ли?
- Не, но днес ще минем през магазина да ти купим нов.
- Идвай у нас, аз влизам в банята.
- Ок, идвам.
Затворих ѝ и се запътих към банята да си взема душ. Облякох тъмно синята си блуза и тъмносините дънки, накъдрих косата си и се гримирах. Алис беше дошла вече у нас с гръм и трясък влезе в стаята ми.
- Как си прекарахте вчера с Джейсън?
- Не ми се говори...
-  Какво стана?
- Скарахме се...
- Голямата любов започва с караници!
- Не се шегувай!
- Обясни ми какво се случи? - Както винаги жадна за информация.
- Някой друг път ще ти разкажа, не настоявай.
- Ок, побързай да не закъснеем.
- Аз съм готова. Да тръгваме.
Докато се качвах в колата на Алисън, забелязах Фредерик да върви към нас.
- Добро утро, Мелиса! - Той ме поздрави.
- Качвай се, Мелиса! Няма да разговаряш с този кретен.
- Защо, имаш нещо против мен ли Алисън?
- Качвай се, Мелиса!
- Качвам се, стига си крещяла.
Потеглихме с колата към училище.
- Какво ти става?
-  С този няма да разговаряш.
- А с кой да разговарям?
- С Джейсън.
- Тая няма да я бъде.
- Но защо?
Най-добрата ми приятелка се опитваше да изкопчи нещо,  не ѝ се получаваше, колкото и пъти да захващаше темата. Не бях виждала Джейсън от вчера. Исках да говоря с него, обаче нещо не ми позволяваше и ме спираше. На обяд в стола го видях при Фредерик и Кели. Онази, като ме забеляза взе да ми маха с ръка да отида при тях. Часът на истината дойде. Поех дълбоко въздух и тръгнах към тях.
- Здрасти, Мелиса! - Джейсън ме изгледа смутен.
Гледах го, като трясната.
- Здрасти.
-  Как си?
- Добре ти?
-  И аз.
- Какъв е този учужден разговор между вас? - Кели ни попита.
- Снощи се бяхме скарали за това... - даде ѝ обяснение.
Изпогледах го изкъсо. Какво му трябваше да ѝ каже на тази.
- Проблеми ли имате?
Аз: Засяга ли те, Кели?
Дръпнах Джейсън за ръката настрани.
- Не си мисли, че като говорих с теб ми е минало...
- Извинявай за вчера, просто се ядосах, защото идвам, като някакъв тип играчка за теб...
- Не съм те принудила да го правиш, да им беше казал, че лъжа!
- Стига си се палила от най-малкото.
-  Ти престани да ме ядосваш.
Придърпа ме към себе си и без малко да ме целуне, добре че дойде Алисън.
-Извинете, че ви прекъсвам, но с Мелиса трябва да влизаме в час. - Прокашля се фалшиво прекъсвайки го.
Дръпнах се от него и тръгнах с Алисън.
През цялото време се кикотеше, като полудяла.
- Ако знаех, че бяхте на път да се целунете нямаше въобще да дойда.
- Престани, добре че дойде не си умирах да го целуна...
- Стига си лъгала, Мелиса!
- Не лъжа.
-  То и аз не знам какво се е случило вчера.
- Какво знаеш?
- Всичко.
Зяпнах от учудване. От къде знаеше? Джейсън ѝ беше казал сто процента съм сигурна. Трябваше веднага да го намеря и да му поискам сметка. След часа отидох до шкафчето му, но така и не се появи. По-късно разбрах от Фредерик, че си е тръгнал, защото имал някаква спешна работа. Бягаше от мен, а?
Идиот, страхливец, мислеше че ще се отърве от мен? Щях да му го върна тъпкано. А най-добрата ми приятелка щеше да пострада. Кой знае, какви ги е надробила?
- Какво си се замислила?
- Как да му го върна на Джейсън.
-Защо?
- Защото се е раздрънкал навсякъде, че сме се скарали.
- Ще ти обясня какво стана снощи.
- Добре, слушам.
Алисън: Снощи дойде  у нас много притеснен и искаше да говоря с теб. Той много съжалява, че ти е казал така, не е искал. И не знае как да поправи грешката си. За това му дадох съвет просто да ти се извини и да ти каже, че повече няма да се повтаря, защото ти си толкова наранена от Фредерик.
Не ѝ отговорих, вървяхме към вкъщи. Трябваше да помисля дали да му простя. Все пак всеки греши, ами ако се сдобрях с него и тази лъжа се превърнеше в истина?
Нямаше да издържа отново да ми разбият сърцето. Щях да споделя мисленето си с Алисън. Трътнах се на спалнята в стаята ми , приятелката ми пусна музика. Седна при мен, приличаща на психолог. Наистина понякога нейните сеанси ми действаха добре.
- Хайде, кажи ми, какво изтезава хубавата ти главица? 😂😂
- Добре, да предположим, че му простя той да поиска тази лъжа да се превърне в реалност, какво ще правя?
-  А ти искаш ли тази лъжа да се превърне в реалност?
Ами сега какво да ѝ отговоря? Исках ли?
Знаех отговора, просто ме беше страх да ѝ го кажа, защото каквото и да отговорех всичко беше грешка.
- Ако ти отговоря с "да" ще е грешка, а не искам да отговарям и с " не" , защото...
- Защото си започнала да си падаш по него.
- Как ти хрумна тази глупост?
-  Не е глупост, ти си падаш по него признай си, а и сега сме само двете.
-  Не си падам по него!
- Лъжи, лъжи и само лъжи. Не ти ли омръзна да ме лъжеш, дива котко?
- Не лъжа...- Повтарях едно и също днес.
-  Ако не престанеш да лъжеш ще му кажа, че не искаш да го виждаш и че го мразиш.
- Ти луда ли си, да не си посмяла да дрънкаш такива лъжи. Наистина може би се заблудих по него, ще ми мине.
- Аз не мисля така. Джейсън е красив, умен, а и е толкова забавен. Дай му последен шанс.
- Добре, но при едно условие!
- Кажи изнудвачке?
- Да не му казваш какво сме си говорили.
- Хубаво ще му се обадя.
Нашата излезе на балкона и звънна на Джейсън. Не подслушвах разговора, защото ме мързеше да стана и да отида до вратата. След малко се върна в стаята.
- Е, какво стана?
- Каза ми, че ще дойде да те вземе към 20:00 часа и отиватве на някакво парти.
- Да, вярно днес е рожденния ден на Нина.
- Трябва да се приготвиш не си взела и подарък.
-   Да направим така, ти отиди да купиш подарък, а аз ще започна да се приготвям. Имам само два часа.
- Знам, отивам веднага, а и ще ти купя будилник.
- Тръгвай вече.
- Добре де, тръгвам.
Взех си душ, преоблякох се с червената ми рокля, изправих си косата и се гримирах.
Чаках " нашата Али" да се върне. Какво ли беше купила?
Най-после се върна беше купила музикална кутийка, букет и ги беше опаковала много красиво.
- Много си се наконтила сякаш отиваш на среща.
- А къде отивам според теб?
-  На рожден ден само.
- Да, права си какво си въобразявам?
- Разбира се, че отиваш на среща.
-  Той не ме е поканил.
-  От къде знаеш?
-  Какво ти каза?
- Нищо...
Тя си помисли, че ще ѝ повярвам. Нещо щеше да направи. Някой звънна на вратата и това беше Джейсън.