Последна надежда

Глава 4: Party

- Сараа! - чух някой да ме вика.

Обърнах се и Хана тичаше след мен. Брюнетката се спря до мен и започна да вдишва и издишва забързано.

- Ъм да? - бях доста изненада защо ме вика.

- Искам да те поканя в петък вечер на купон. В нас. Може да кажеш и на брат си. Аз ще ти пратя адреса малко по-късно.

- Ами добре ще си помисля. - напоследък всичко е странно.

Не е по нормалния си му начин. Появи се някакво момче, което е заинтересовано от мен. Канят ме на купон.

Изчаках брат ми както обикновенно пред училище. Този път се забави повече. Седях 5, 10, 15 минути. Какво става? Къде се бави? Знам, че последно е трябвал да има спорт. Отидох до стадиона и какво да видя. Джаксън се биеше с някакъв.

- Джаксън! Какво правиш? Джаксън! - затичах се към тях и се опитах да ги разтърва.

Разбира се опитът беше неуспешен понеже и двамата бяха доста по-големи от мен. Явно един от учителите ме беше чул и дойде и ги отдели един от друг.

- Момчета какво правите?
- Нищо. - другото момче отвърна.

И чак, когато бяха разделени с брат ми успях да видя кой е. Тео. Защо се биеха?

- Знаете, че сега трябва да ви пратя при директора, нали?
- Недейте. Това няма да се повтори. - разминаха се между капките.

С Джаксън тръгнахме към колата му. Едва се сдържах да не попитам защо се бяха сбили? Изглеждаше ми ядосан затова реших да изчакам и вече в нас щях да го питам. Качихме се в колато му и той я запали. Караше много бързо. Не исках да го разсейвам. За това просто стисках зъби и се молех да не умра. Боже намалиии! Искаш да ни убиеш и двамата ли?

-----------------------------------------------------------------

Бяхме вече вкъщи. Живи... За щастие.

- Какво искаш за обяд?
- Не съм гладен. - той се просна на дивана и пусна телевизора.

Е време е.

- Ще ми кажеш ли защо? - престраших се.
- Повярвай ми не искаш да знаеш. - о повярвай ми исках.
- Какво се случи?
- Като вървях за часа чух групичката на Тео да говорят за теб. Как са го предизвикали да ти пише, да ти остави някаква бележка в шкафчето и накрая просто да те изложи. И просто го изчаках и му казах да не се занимава с теб и така се стигна до боя. - сълзите чакаха. - Писал ли ти е?
- Ами май да. Някой ми пише от скрит номер. Но сигурно е бил той. - забелязах, че се ядоса повече от чутото.
- Утре няма да му се размине.
- Джаксън! - твърдо произнесох името му. - Обещай ми, че нищо няма да правиш. Не можеш да решаваш всичко с бой. - надявам се да ме е чул.