ALONE {EXO-Baekhyun fan fiction}

глава {17}

-Хей, ти! -извика силно Баекхюн и се изправи от стола си. Мин чу и се обърна към човека, който я викаше. -Ела тук. -нареди ѝ момчето.

-Аз ли? -Мин посочи себе си.

-Да. -момичето тръгна към момчето.

-Чакай ме в гримьорната. -Баекхюн каза това и обърна внимание на фенката, която чакаше за автограф.

-Су Джи, ти тръгвай аз ще дойда по-късно. -Мин каза на приятелката си, а от страна на Су получи едно смигване и една перверзна усмивка. Мин тръгна към гримьорната, и изчака Баекхюн да дойде.

Гл. Т. на Мин Джей
Знаех си, че някой ден отново ще го видя. От една седмица Су Джи ме молеше да дойдем на тази фен среща. Исках да го видя, но плана ми беше да гледам отдалечена от тях. Но ето, че той ме забеляза. Не мога да бъда с Баекхюн. Обичах го, и мисля, че още го обичам.

-Ела вътре. -каза явно вече дошлия Баекхюн. След като влязохме в гримьорната, всички от ЕХО вече бяха там и ме гледаха ядосано. -Момчета ще идем в парка, вие вървете в хотела. -момчетата само кимнаха.

Отидохме в парка, и седнахме на една пейка.

-За какво искаше да говорим? -попитах го аз, защото тишината ме убиваше.

-Защо ме остави Мин Джей? -той едва здържаше сълзите си.

-Много добре знаеш. Родителите ми...

-Нима те щяха да попречат на нашата любов. -очите на Баекхюн буквално бяха пълни със сълзи. -Нужно ли е да ти казвам това, заради което те блъсна кола в Корея? -ето и че няколко сълзи се спуснаха от очите му.

-Не знам за какво говориш, но аз ти признах, че те обичам. И родителите ми, не разрешиха нашата "любов" да се осъществи. Явно не чустваш нищо към мен. -казах аз с въздушни кавички. -Ти сигурно обичаш онова момиче с което те шипват. Как ѝ беше името? -следях живота му с помощта на медиите. Нали беше идол...

-Ти на шипове ли вярваш? Не мога да повярвам.... Знаеш ли? Всеки ден, прочитах писмото което ти ми остави. Всяка сутрин след като се събудя, всяка почивка по време на репетиции, и всяка вечер преди да заспя. С една единствена мисъл, че ти ме обичаш Мин. И с надежда, че ще открия. -Баекхюн вече не плачеше.

-Баекхюн аз вече не те обичам. -Боже това е една от най-големите ми лъжи. Как можах? Нека така е по-добре.

-Мин Джей Сук, гледай да ме забравиш, защото аз ще го направя. -каза той и тръгна в неизвестна посока.

***

-Ти си много глупава! -Су Джи, ми крещеше вече пет минути. -Как може да не ми кажеш, че познаваш Бюн Баекхюн лично, и че си разговаряла с него, и че си го обичала? Мин Джей ще ми докараш удар. Ето защо не си споделяла за живота си в Корея...

-Су Джи, спри по дяволите. Ще спреш ли? На път съм да заплача. А ти ми четеш конско... -едва не се разплаках. -Ще ида в Корея, защото мама иска да се видим спешно. -казах това и напуснах всекидневнята. Качих се моята стая и си събрах багаж за една седмица. Веднага си резервирах билет. Утре пътувам за Сеул...