Последната Наследница/The Last Inherritrix

4.

На влизане в залата в главата ми изникнаха толкова много спомени. Един през друг се появяваха пред очите ми всякакви моменти - първите ми стъпки във волейбола, запознанството ми с Евриклея и отбора. За първи път видях Тайлър тук. Играеше за отбора на момчетата, облечен в червената си тениска и черни шорти, определено не беше момче което някой би пропуснал. Малко след като започнахме да излизаме стана и капитан на отбора на момчетата. Може би месец или два по късно аз бях избрана за капитан на момичешкия отбор. Не мога да повярвам че изминаха три години от тогава.

Сега стоях на прага на залата по-нахъсана и готова от всякога да се върна на игрището. Поех дълбоко дъх и влязох. Когато ме видяха момичетата изпаднаха в еуфория. Не бях ги виждала от толкова много време, затова имах чувството, че всички са се променили толкова много. След като се поздравихме, поговорихме и се посмяхме беше време тренировката да започне. Ванеса, треньорката, се изправи пред нас и каза:

- Момичета, нашия капитан се завърна. Време е да се стегнем, за да можем най накрая да победим момичетата от Уелс на турнира. Вие разгрявайте, а същевременно, Мадисън, може ли за малко да дойдеш със мен?

- Ъъ..Разбира се - отговорих с малко притеснение. Какво ли ще иска от мен? Вярно е, че отсъствах много време, но правя всичко по силите си да се възстановя възможно по бързо. Или пък може би беше нещо маловажно. Все пак освен капитан бях и помощник треньор.

Тя ме дръпна на страна от момичетата и се запътихме към офиса ѝ. Той беше на втория етаж и от него се виждаше цялата зала. На прозорците които сочеха към игрището имаше щори, които този път бяха спуснати. Очевидно Ванеса имаше нещо важно за казване. Погледнах към нея с малко притеснение. Никога не те викаха с въпроса "Може ли да поговорим" ако беше за добро, нали?

- Седни. Мисля че имаме да си поговорим за някои неща. - Ванеса изглеждаше спокойна и напрегната едновременно. Винаги съм и се чудела как успява да го постигне, да ме притесни и да ми вдъхне спокойствие едновременно.

- Изпюй камъчето, притеснявам се, нещо лошо да не се е случило? Искаше да говорим двете. - не можах да се стърпя и запитах.

- Спокойно, всичко е наред. Сигурно си наясно че всички знаят за случилото се с теб, Тайлър и Киара. - подхвана тя. Добре, вече разбирам накъде ще отиде разговора.