Love Between Two Girls

I don't know

Мина се една седмица..
Анаиса ме покани в нейната "банда" ,(така да го наречем) там се запознах с много нови приятели.Хареса ми там защото всички бяха по-различни от останалите а на мен това ми допадаше. Аз също я запознах с мойте приятелки от нашия клас (Даниела, Дафни, Глория).
Тя се зближи с Даниела, покани и нея в бандата, аз нямах проблем защото Даниела ми беше една от близките приятелки. Всеки ден от училище трите ходихме там. Един ден реших да кажа на Даниела това което изпитвам към Анаиса за да ми помогне.
Бяхме отишли в бандата обаче отидохме на малко по далечна пейка от останалите.

-Найра какво искаш да ми кажеш?
- Обаче се заклей че няма да го казваш на никого!
-Заклевам се!
*стиснахме си ръцете*
- Значи мисля че изпитвам някакви чувства към Анаиса.
- Как така? Какви чувства?
- И аз не знам, но много се притеснявам.
-Спокойно, аз съм с теб. Ще разберем какви са тези чувства заедно нали!?
- Да!
*тя ме прегърна, тогава я чувствах по близка от всякога*
-Възможно ли е да я харесваш?
- Какво??
*отдръпнах се от нея*
- Нали изпитваш някакви чувства, няма как да е омраза, така ,че ще е любов?
- Незнам..
*бях в същия момент и изненадана и някак си тъжна*
- Защо сега се натъжаваш?
- Незнам, в момента не знам какво да мисля.
- Добре,предлагам ти да отидем при останалите и да оставим тези мисли за сега, по нататък ще видим какво ще правим, съгласна?
- Да!
*въпреки че още бях леко тъжна се усмихнах и тръгнах с нея при останалите*

Минаха се 3 часа от както бях там, започваше да става късно и трябваше да си тръгвам.
Прегърнах всички освен Анаис защото.. порсто някак си не можеш, тя май се натажи като не я прегърнах а просто й помахах за чал.

Прибрах се у нас, вечерях, минах през банята и си легнах. На другата сутрин, станах, приготвих се за училище и тръгнах. Стигнах в училище с леко закъснение но е леко нали така. Мина като най-обикновен учебен ден. След училище аз Даниела и Анаиса отидохме при бандата както обикновено. Когато отидохме Даниела ме дръпна по-надалеч от останалите и ме попита:

- Какво става с Анаиса?
- Ами не знам.
- Е как така да не знаеш?
- Ами не знам, не съм мислила.
- Аха.
- Мога ли обаче аз да те питам нещо?
- Да, всичко каквото искаш.
- А ти харесваш ли я?
- От каде ти хрумна пък това?
- Ами не знам, просто ей така ми хрумна, а иначе харесваш ли я?
- Не!
- Добре, ам дай да ходим при останалите.
*тя кимна и тръгваме*