Wet help / The night of sin

Глава 40

Джемин отвори вратата и срещна любопитните очи на Джено.

- Какво става? - попита отново той. - Ще ми обясниш ли кой беше онзи?

Джемин не отговори, а се приближи, рязко разбивайки устни в неговите. Чернокосия изстена от изненада, но му отвърна веднага. Нана се притисна към него и направи няколко крачки, принуждавайки го да отстъпи.

Джено седна върху леглото и той се озова в скута му, все така жадно поглъщайки устните му. По-големия уви ръце около кръста му, а Джемин оскуба леко косата му, тикайки езика си в устата му. Размърда се върху него, а Джено изстена приглушено, пращайки тръпки из цялото му тяло.

- П-почакай - каза задъхано Джено и се отдели за малко. Вече не можеше да си поеме дъх.

Лицата им бяха на сантиметри разстояние и Джемин все още стоеше със затворени очи.

- Каза, че ще правиш, каквото ти кажа, нали? - проговори той.

Джено кимна бавно и обхвана лицето му в шепите си, отдръпвайки се, за да го вижда.

- Каквото поискаш - увери го той.

- Тогава ми обещай, че няма да ме оставиш.

- Какво?

- Без значение какво ти казват, обещай ми, че няма да се откажеш от мен.

Джено погали лицето му, гледайки го с обожание.

- Добре. Обещавам ти. Няма да се откажа от теб.

Очите на Нана се насълзиха изведнъж, а той почувства облекчение. Мамка му.

- Не плачи, моля те - каза Джено и го прегърна силно.

Джемин зарови глава в сгъвката на врата му, увивайки ръце около него. Заплака тихо, докато Джено милваше нежно гърба му.

- Обичам те - изхлипа Нана.

- И аз теб - отвърна Джено и целуна слепоочието му. - Успокой се.

***

Часовете на Джемин тъкмо приключиха и той излезе от сградата с намерението да се прибере и да се приготви за работа, но забрави за всичко, когато видя колата на Джено пред входа.

Сърцето му ускори ритъма си и всички мисли напуснаха главата му.

Джено натисна клаксона развеселено, сетне излезе от колата и му помаха.