𝐧𝐢𝐠𝐡𝐭𝐦𝐚𝐫𝐞𝐬 𝐢𝐧 𝐦𝐲 𝐡𝐞𝐚𝐝.

2.

всяка вечер чувам безспирното косене в ливадите през отворения си прозорец и мисля си "кой би сторил това по това време?" мислейки си че само сетивата издават лъжливи сигнали и ме карат да обърна глава към прозореца,издаващ звук заради силния вятър.

прозореца се тресна и се чу виене,но по-скоро звучеше така сякаш някой свиреше на устата си.

чувах мъртвешки песни и въпреки това правих опити да заспя.

но нещо тотално ме превзе-параноята и паниката цяла нощ; свивах тялото си на топка за да мога да заспя по-добре,притисках възглавницата,да усетя топлината й,да усетя аромата от шампоана който използвах онази вечер върху къдравата си коса.

и наистина мирешеше хубаво,но отвън беше като замрял свят-всичко спеше,само онези странни чегъртащи звуци от някъде понечиха да попречат на моя сън.
и пак,въртях се.
отворих очите си чийто стъкълца бяха като нечие огледало,а в тях имаше друг живот-светеше малка искрица надежда и любов,смелост и копнеж,удоволствие и вяра,страх и безвремие.

ръцете ми трепереха под студените завивки,страх ме беше да се изправя и дори да помръдна от леглото си защото знаех какво можех да видя навън-онези тела на косачи като мъртъвци в нощта,които пееха своята мъртвешка песен,дори за момент не се учудих ами стиснах още повече очи пищейки.

За 30 секунди всичко стана светло.

Отворих очите си,които се срещнаха със ведрата светлина на слънцето.

Това беше сън,в който не осъзнавах че аз самата пищях на глас.

Плашещо,нали?

Ръцете ми бяха ледени.

Обърнах се и видях отворен прозорец.
Беше тихо и...навън нямаше никой.

Без шум. Без ропот. Без скърцане. Без тракане.

Никой.

Мъртва тишина,която ме уплаши още повече.

Косачите бяха изчезнали.