Dirty Game

24 Глава

Като съм била бебе са ме изпускали. Няколко пъти. Може би най-фрапиращия път, е когато мама ме изпуснала по някакви стълби и когато вече количката спряла на площадката, аз съм излетяла на един метър от нея. През цялото време съм спяла, дори след като съм паднала не съм се събудила. Мама после не ме е била закарала в болница, защото според нея всичко ми е било наред. Нито съм плакала, нито съм имала някакви външни рани. След един час съм се събудила, готова да ми се смени памперса. Била съм на пет месеца. Друг път баща ми ме е подхвърлял и просто не ме е хващал и аз съм тупвала долу. Има много такива истории.

Обвинявам тях за нелогичното ми и импулсивно мислене. Сигурно ако отида в психиятрията на преглед ще ме задържат там за постоянно. Но това не означав, че не съм умна. Понякога са ме определяли за зъл гений. Примерно думата „психолигия". „Психо" идва от легендата за Психия и бога на еротиката Купидон. Купидон се влюбва в Психия, заради чистата и и светла душа. После тя става безмъртна и някои започват да я боготворят като богинята на душата. Така че „психо" означава душа. Думата „логия" означава наука. „Психология" означава наука за душата.

Бях любознателно дете, освен по математика и физика. Нищо не разбирах. Там вече учих за оценката, а не за знание. То и оценките не бяха добри по тези предмети. Мечтаех да стана адвокат. Много обичах да гледам за процеса но О'Джей Симпсън. Още от малка се стараех и мечтаех да ми премат в универсета на Единбург. Построен през 1493 година, в него се изучават хуманитарни науки, право и медицена. Той е нещо като шотландския вариант на Кембрийдж. Ужасно много ми липсва кръчмата до университета.

Както и да е. Ако продължавам да мисля в тази посока, да мисля какво изгубих, ще се депресирам още повече. А в тъмното и студеното, човек иска да бъде точно депресиран. Добрата новина е, че знам пътя. Лошата е, че все още не мога мисля над ситуацията. Вървя по тротоара, на който през два метра има по някоя голяма улична, която да осветява булеварда от едната ми страна, на който от време на време минават коли. Хора също не срещат много.

Според мъжа в ресторанта, аз трябва да съм специална за него. Според думите на Лука, аз наистина съм специална за него. Но, мога ли да им вярвам? Онзи пич го срещнах за пръв път днеска, а Лука е адски странен. Искаше ми се просто да ме изчука онази вечер и да си тръгне. Сигурно аз щях да съм в мини депресия, защото ме е оставил. И защото съм сигурна, че този мъж ще ме държи будна цяла нощ и ще е пристратяващ като наркотик. А, начина, по който ме гледа? Винаги ме гледа с малка омраза, а друг път направо ще ме изпепели с поглед. Общо взето ме мрази, но въпреки това е готов да изчака два месеца, за да ме има. И явно през другото време има посетителки. Защо ми трябваше да разбирам?