His Heart Is The Moon

47Глава

Вече минаха 3 месеца от живота ми сред вълците. Пътя до дълбините на гората потънала в мрак и обгърната от вечния студ и сняг на тези земи, беше труден. До някъде можеше да пътуваш с кола, но имаше райони, през които само четириноги бяха способни да минат. Очакванията ми за живот в мрачна пещера с всички тези вълци, бяха разбити от 4 етажна сграда, с огромни дървени врати от лакиран черен дъб, през които вълци влизаха и излизаха-ту в образи на хора, ту покрити с козина. Макар и вече 3 месеца да живеех тук, някои от тях не можеха да свикнат с миризмата на човек навсякъде. Усещах изпиващите погледи на всички, когато се хранех редом с тях на огромната маса, побираща цялата глутница на Каан-бащата на Вик. Всеки имаше собствена стая, двойките с деца бяха заедно на 4-тия етаж, където стаите бяха по-големи, докато аз и Вик се разполагахме в стаята до тази на Мо. Беше неудобно той да ни слуша докато се любим, но не бяхме решили ние, а Каан.
Всяка седмица различни групи мъжкари ходеха на лов в гората, за да може инстинктите им да не се затъпят. На практика бях скрита в дълбините на гора, в чието сърце беше тази сграда, наподобяваща между пансион, училище и огромно имение, сякаш изкарано от някой филм, но най-сигурно се чувствах докато се топлех на леглото в прегръдките на Вик, докато стоим срещу вечните пламъци на камината, притайли дъх и слушайки тихото пукане на изгарящите дърва вътре.

След дълго отсъствие от моя страна, ето я и новата глава. Надявам се да не се налага да я спирам отново. Обичам ви!! 😁❤️🐺✌️