Много съм щастлива. Днес ще е първата ни среща с Hyun-ki. Много се вълнувам. Каза, че към 19:00 ще е пред нас. (Не че живее много далеч😂😅) •В къщи• Туко-що се прибрах от училище, Dak-ho не се е появявал от както Hyun-ki почти не го уби. Жал ми е за него, но той ме е тормозил много повече. Страна 17:30 реших вече да почвам да се оправям. Отидох в банята да си взема душ. След половин час излезнах от банята. Исуших си косата. Изправих я малко . Сега стоя пред гардероба и се чудя какво да облека. След много чудене накрая избрах това.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сложих си лек грим. Вече е 18:59. Чух, че някой звъни, взех си телефона и слезнах долу. Hyun-ki беше с черна тениска и черни дънки. Sun-hi:Еха, скъпа невероятна си. Аз:Благодаря. Sun-hi:Много се радвам за вас двамата. Изглеждате толкова сладки заедно. Радвам се, че първото гадже на Young- Jae да е толкова добро момче. Почервенях. Иска ми се земята да се отвори и да ме погълне. Как можа да го каже пред него. Аз:Н-ние ще.. тръгваме. Sun-hi:Добре, да си изкарате добре. Излезнахме от къщата и се насочихме към колата му. Не смеех да го погледна. Толкова ме е срам в момента. Но тогава той ме хвана за лакътя и ме завъртя към него. Бяхме лице в лице. По скоро аз гледах към гърдите му, защото той беше много по висок от мен, но се досещате. Приближи се до ухото ми . Hyun-ki:Много си красива. Цялата настръхнах, как може да ми влия е така. Hyun-ki: Майка ти е много мила. Наистина ли аз съм първото ти гадже? Наведох глава. Аз:Тя не ми е майка. И да.. Ти си ми първото.. гадже. Hyun-ki:Надявам се да съм първото и последното. Хвана брадичката ми и постави нежна целувка върху устните ми. Качихме се в колата. Аз:Къде отиваме? Hyun-ki:Изненада. Аз:Кажи ми. Моля теее. Направих тъжна физиономия. Hyun-ki:Колкото и да се молиш няма да ти кажа. Аз:Сърдя ти се. Кръстосах ръце пред гърдите си. Той се разсмя. Hyun-ki:Приличаш на малко дете. Останалото време от пътя прекарахме в мълчание. След 1 час път, колата спря. Бяхме извън града по средата на нищото. Аз:Сега ще ми кажеш ли къде сме? Hyun-ki:Имай търпение, красавице. Слезна от колата, дойде от моята страна, отвори ми вратата и ми помогна да слезна. Благодарих му. След това той ме вдигна на ръце, а аз се изпищях, защото не го очаквах. Аз: Пусни ме, сигурно ти тежа. Hyun-ki:Никога не можеш да ми тежиш, красавице. След тези думи се сгуших още повече в него, доколто можеше. Видях как се усмихва. След известно време ме пусна. Не можех да повярвам на очите си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~ Извинявам се ако има грешки. Надявам се да ви е интересно. 😘😘😘😘😘😘😘😘
