-От плът и кръв
Юнги се усмихна. А от друга страна, Джимин гледаше като гръмнат. Бе хванат неподготвен.
Мисли от сорта на "Боже мой! Сега какво?!" изпълваха главата му. Рационалното мислене и плановете заминаха по дяволите.-Джимин? Ехо? - Юнги размахваше ръка пред лицето му. Вярно, и той беше изненадан от появата на Джимин точно сега. Но на Чим явно това не му се отрази добре. Та той... Се изключи.
-А!? Да, слушам! - най- накрая се съвзема от шока и се възползва от възможността да огледа Шуга в цял ръст. "Леле... По красив е на живо.." Ии се изключи отново. Гласа на другия го накара да се съвземе отново.
-Та... Така и така сме тук, искаш ли да идем на разходка замалко? Знам че е късно, но следващите дни съм зает с работа и няма да се видим...
-Да!.. Кхм... Имам предвид да, защо не.
-Добре, да тръгваме- в момента, в който Юнги го хвана за ръката, Чим остана на седмото небе.-Знам един парк наблизо.
Малкия не обърна кой знае колко внимание на думите. Само колко е мека ръката, която държи.
YOU ARE READING
FOOL[P.J.M x M.Y.G]
FanfictionХей ти! Да! Точно ти! Не чети описанието, минавай към историята. Защо ваобще пиша това... Ааа да! !WARNING! Contains bullshit!