Феята от долината

14

Вятърът започна да се усилва все повече и повече, докато накрая не ме накара да спра. Нещо наистина странно привлече погледа ми. Вихрушката се превръщаше в малък ураган, а в него все едно се създаваше човек. Това нормално ли е? Май нещо се побърквам. Разтърках очите си и погледнах отново. Там седеше подобие на елф, казвам подобие, защото изглеждаше досущ като елф, но размерите му бяха огромни. Да кажем около три пъти по-голям от мен, а аз съм си висока и ми изглеждаше доста здрав.

Гледах го като малките деца, с широка усмивка и блеснали очи, които попиват всяка една капчица от новата магия, която им показват. За разлика от мен, той ме гледаше с учудване. Интересно.

Вятърът вече го нямаше, но беше оставил следа след себе си. Това странно създание, красиво и наистина интригуващо, поне за мен. Искам да знам всичко за него. Наистина се държа като дете, обаче всяко ново нещо трябва да бъде разгадано.
- Здравей! - казах аз с усмивка след дългото ни мълчание.
- Здравей млада госпожице! - каза той, като си мисля, че все още не се беше оттърсил от транса, в който бе попаднал.
- Как се казваш, кой си ти? Ти си интересно създание. Приличаш на елф, но си прекаленооо...как да се изразя? Грамаден. - казах аз, след което чух смеха му. Има доста плътен глас.
- Ти си невероятна, наистина невероятна. - каза той все още смеещ се, аз от друга страна го гледах неразбиращо, но все още си чаках отговорите. - Аз съм Богът на Вятъра и името ми е Вятър. Да, може да се каже, че съм елф, но много по-стар.
- Не личи особено. - казах аз.
- О, благодаря ти. - каза той.
- Е защо се появи тук? - попитах аз.
- Как защо? Не може ли да обикалям наоколо? - попита той.
- Добър опит, но не ти вярвам. Лъжеш, знам го. А и също Богът на Вятъра трябва да е в долината си, а не да скита тук в гората и особено да се появява пред мен и да говори с мен. - казах аз, като скръстих ръце.
- Умна си, но това и най-глупавият щеше да го разбере. Трябва да поговоря с теб за нещо важно. - каза той, като смени тона от весел на сериозен.
- Слушам. - казах аз.
- Първо искам да обещаеш да не казваш на никого за нашата среща и отделно да обещаеш да не казваш на никого другиго информацията, която ще ти кажа, освен на посочено от мен създание. - каза той.
- Нищо не обещавам, защото така ще бъда задължена за цял живот на тази клетва. Мога само да кажа, че ще го споделя с човека, който ми казахте и няма да казвам на никой друг, освен ако не се случи нещо. Не бих предала информацията в лоши ръце. Но не мога да обещая или пък да се закълна. - казах му аз със сериозен тон.
- Добре тогава, така или иначе ще ти я кажа, защото те късае пряко. - каза той.
- Мен? И с какво по-точно, особено интересно ми е това колко е важно щом Бога на Вятъра идва и лично ми го съобщава. - казах аз. Пак ще се говори за мощ и сила, искам да видя изразжението му, след като му кажа, че не мога да направя и една магия.
- Няма да съм първият и последният, който ще ти каже това, че си най-могъщото същество. Всъщност ти си елф. Познавах родителите ти. - каза той и направи пауза. Ей тук вече ме жегна.
- Наистина ли? - попитах аз, а той кимна положително. - Не ме интересуват.
- Не знам какво са ти казвали относно тях, но те бяха добри елфи. - каза той, а аз усетих как кръвта ми се смрази.
- Б-бяха? Бяха добри елфи? Б-бяха? - попитах аз, като усетих как света ми се срутва за секунди. Исках да ги видя и да им кажа колко много ги мразя за тяхната постъпка, заради това, че ме изоставиха, заради това, че направиха живота ми ад.
- За жалост да, те починаха, след като те отведоха пред дома за изоставени елфи. Не ме разбирай погрешно, те не бяха лоши родители и изобщо не искаха да те изоставят. Бяха принудени, ако не го бяха направили, сега ти нямаше да си сред живите и сега нямаше да има принцеса на "Долината на Елфите". - каза той, а аз не знаех какво да кажа или какво изобщо да си мисля.
- Разкажи ми за родителите ми и за това с частта на принцеса, нещо не ми стана много ясно. - казах аз, като опитвах да преглътна шока. Можеше и да не видя този елф повече, а той знаеше много за родителите ми, което означава, че нямаше да го пусна да си отиде току-така без да ми каже всичко за тях.
- Те бяха краля и кралицата на "Долината на Елфите". Майка ти се казваше Ерития. Тя беше неземно красива, бих казал най-красивата от всички долини. Беше мила, добра и грижовна, обичаше баща ти и теб безрезервно и беше готова да направи всичко за вас, стига да Ви опази живи и здрави, уви не успя да опази баща ти, но успя да опази дъщеря си. Ти приличаш на нея, косата и очите ти са същите, като нейните, но устните, цвета на кожата ти и височината си наследила от баща си. Баща ти се казваше Сареен. Той бе най-силния и могъщ владетел от всичките кралства, никой не смееше да го предизвика. Въпреки, че много създания го описват като безсърдечен, арогантен и самовлюбен елф, той не е такъв и народа го знаеше. Беше същия, като майка ти. Проблемът обаче идва от това, че щом си най-силния и могъщия, значи имаш прекалено много врагове. Именно те убиха родителите ти и се възцариха на трона, като и в момента управляват жителите на долината ти. Казвам твоята долина, защото ти си принцесата и наследницата на това място. Трябва да помогнеш на народа си, трябва да ги избавиш от изчадията, които ги ръководят от твоя трон. Те нямат никаква надежда, знаят само, че сега няма никой останал жив наследник и заради това всички те са депресирани. - каза той за завършек.
- Аз съм принцесата на "Долината на Елфите"? Та това е нелепо, аз не мога да направя и една магия, досега не съм се упражнявала да правя каквото и да е било. Не знам нищо. Знам само, че силите ми се появяват, когато изпитвам някаква емоция и след това не мога да ги спра. Това е катастрофално. Какво се очаква от мен, та аз съм провал! - казах всичко това на веднъж и чувствах, че вече ще превъртя.
- Успокой се. Не съм тук заради това, това ще го направиш след същинската мисия.

А тя е именно...