Взети по неволя, клети вързани души,
изтръгнати насила,
горчиви майчини сълзи.
Черен ден, безкрайна зима,
пустош гадна, мисъл изкривена.
Гняв безбожен, зъл, горчив,
глождещ бясно в поглед сив.
И тъгата няма и безлична
дръпна спусък...тишина трагична.
И гроба още шепне и говори,
за делото на тоз, що не проговори...
