Влизам в стаята за наказания. Виждам Даниел, Колин, Мадисън и още хора, които не познавам. Всеки е сам на чин и за това заех един от празните чинове. Изкарах си нещата и започнах да дописвам есето по химия. След малко звънеца би и заместник-директора влезе. Явно той ще ни надзирава. Г-н Морис просто седна зад бюрото и без да казва нищо извади някакви папки и с очилата си за четене започна да ги преглежда. Документи? Тестове? Кой знае какво точно разглежда, но го прави с особен интерес. Може би досиета? Дали в истинските училища имат досиета? Осъзнавам, че съм зяпнала папката и отмествам поглед. Връщам вниманието си на есето. След около половин-един час го завърших и реших да свърша и другата домашна. Все пак г-жа Пи, както я нарича Даниел, не ни пожали и ни остави на наказание, докато затвори училището. Което е 17 часа, а часовете свършиха в 13. Гадна, но истина. Свърших и тази домашна и забелязах, че всички без съучениците ми са си тръгнали. Явно за тях затвора свърши, но не и за нас. Не разбирам! Даниел просто зяпа в една точка през цялото време. За какво толкова се е умислил и на идея си нямам. Колин също си пишеше домашната, а Мадисън дъвчеше дъвка и си оправяше ноктите. Час пилене, още толкова лакиране и накрая съхнене. Заето момиче, какво да кажа! След като написах домашната нямах друга работа и просто гледах през прозореца. Забелязах часовника над масата със събраните ни телехони. Показваше 14:56. Още два мъчителни часа. Какво да правя? Виждам, че заместник директора привършва книжата си и може би ще ни пусне по-рано, защото и той ще бъде отегчен до смърт. Зачудих се за партито довечара. Не мисля, че Даниел се шегуваше и май наистина ще ида. Ще трябва обаче да внимавам. Чела съм достатъчно, за да знам, че партитата могат да бъдат и опасни. Не трябва да се напивам, напушвам изобщо да не пия и да не пуша. Най добре просто да си говоря с хората, но за какво? За училище? Това е тъпо, ама като не ходя на мачове и други мероприятия, то за какво? Сещам се за странното деление на южняци и северняци. Все едно сме в латиноамерика и се делим на латиноси и американци! Абсурдно е и е ненужно! Да не прибързвам все пак със заключенията, може просто да имам такова впечатление и реално цялото това деление да е в главата ми и хората да ме питат от любезност от къде съм. Вече наистина ми е скучно. Заместник директорът става.
-Отивам до дирекцията! Ще се върна, а вие не мърдайте от тук и тихо.-изрецитира той и излезе, тръшвайки вратата.
-Да бе, ще се върне чак в края на наказанието.-каза Мадисън.
-Ако изобщо се върне!-допълни Даниел.-Е, аз уфейквам да взема нещо за хапване.
-Не можеш да тръгнеш просто така! Ще загазиш!-предупреждавам го.
-Не бери грижи, chica. Ще съм bien!
-Поне не си проспал Испанския.-обади се Колин към Даниел.
-Роузи, искаш ли нещо за ядене или пиене?-попита Даниел.
-Аз искам ягодово смути.-обади се Мадисън.
-За мен портокалов фреш!-допълни Колин.
-Вие нормални ли сте?! Ще загазим.-казах им.
-Виж, знам че за първи път си в училище като цяло, но аз съм израстнал в това и нищо няма да стане. Хайде, ела с мен!-каза Даниел.
-Не.-отказах.
-Хайде де, принцесо! Ще те черпя фреш.
-Не.
-Банан и ягода!-допълни той. Не знам от къде знае, че ми е любим, но е трудно да откажеш.
-Остави я човек! Момичето ти каза ,,не".-Защити ме Колин, но Даниел не му обърна внимание. Даниел ме задърпа за ръката и аз изпухтях и тръгнах след него. Ще си навлека неприятности. Знам го! Добре де, няма как да знам, а и незнайно защо вярвам на Даниел, пък и точно сега явно беше на кеф, след като вкуси свободата. Не го съдя, все пак той зяпа стената два часа. Глъдката въздух му се е отразила освежаващо. Вървяхме по пустите коридори и стигнахме стола.
-Хей, Даниел! Наказан ли си?-попита касиерката.
-Ще ме издадеш ли?-попита той с усмивка.
-На такова бонбонче как да се сърдиш? Ако беше и по-ученолюбив и спреш да се тровиш с тези цигари и кой знае още какво, щеше да си дете мечта. Коя е приятелката ти?-попита любезно жената.
-Амброзия! Приятно ми е!-представих се.
-Полусестра на Корбин. Какно и да е, малко бързаме, разбираш.-каза той и тя кимна.-Та значи едно ягодово смути, два фриша-един ягода и банан и другия-портокал, за мен номер 8.-поръча той и жената ни даде поръчката. Аз носех фрешовете, а той смутито и каквото беше ,,номер 8".
-Какво е номер 8?-попитах, докато вървяхме.
-Мента в чаша за смути. С жената доста се разбираме. Помагам й да пренася доставките. Залегни!-каза и ме бутна зад една стена. От ъгъла видях господина по физическо да тича, към изхода и май плачеше.-На косъм.-въздъхна Даниел.-Много му липсва гаргата по Физика. Зла и мрази децата. Сродни души!-каза и се засмяхме. Върнахме се в стаята и дадохме поръчките.-Видя ли, че не беше толкова страшно?-пита Даниел и отпива от ментата.
