I Told The Stars About You || Park Jimin

Burn it

Тропам тихо на вратата и чакам да ми отвори. Чакам доста дълго време и тропам повторно. Няма отговор. Вероятно спи още, което не е добре, но не мога да го виня. Той пи повече от мен. Посягам към дръжката и отварям тихо. Отключено е. Надниквам леко вътре, но не виждам никого първоначално. Влизам вътре, за да проверя дали не спи и когато го правя, сърцето ми спира, а усмивката се изпарява от лицето ми.

В леглото си е и спи, както очаквах. Но очаквах да е сам. Стоя като вцепенена и се взирам в русите коси на момичето до него под одеалото. Ръката й лежи върху гърдите му, а краката й са заплетени в неговите. Парещи сълзи започват да се стичат по бузите ми. Чувствам се сякаш сънувам. Сякаш не се намирам в тялото си, а извън него, и наблюдавам колко жалко стоя до вратата, вперила поглед в Джимин и непознатото голо момиче до него. Покривам уста с ръце, за да не заплача, но това не успява да спре сълзите ми. Оглеждам стаята и с ужас откривам разпръснатите дрехи по земята. Неговите дрехи от снощи. Дънките, блузата.

Усещам как ми се повдига и затварям очи, за да се съсредоточа в това да не повърна. Извръщам глава и когато отварям очите си, погледът ми се спира върху двата билета на масата.

- Мамка му – шептя и плача тихо.

Не искам да събуждам никого, понеже съм толкова отвратена. Нямам сили да говоря с никого. Особено с него.

Мьонгин се оказа права въпреки всичко. Нямах шанс да се задържа в живота му повече. Преминах лимита си и тук идва и моят край. Както при всички останали.

Грозни мисли минават през ума ми в момента, но се опитвам да изчистя съзнанието си и да се фокусирам върху следващите си действия. Посягам към билетите и тъкмо когато се приготвям да ги натикам в чантата си, чувам мърдане от леглото и рязко вдигам поглед.

- Ейва?

Почти повръщам, когато изрича името ми. Не отговарям, просто се взирам в него. Той хваща главата си и сбърчва вежди, когато се изправя в седнало положение. Не се учудвам, че му е лошо. Брадичката ми трепери и съм напът да избухна в плач точно сега. Ей сега. Но хапя вътрешността на бузата си и стискам зъби.

Джимин се оглежда и очите му падат върху момичето до него. Той примигва бързо и когато осъзнава какво се случва, връща поглед към мен.

- Ейва, аз не...

- Моля те, замълчи.

Той се изправя и това събужда момичето и тя сяда, прозявайки се. Блестящата й коса се спуска по раменете й и очите й следят действията и на двама ни. Придърпва одеалото пред гърдите си и остава неподвижна.