One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Отмъщението - НАЧАЛОТО !!!

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Прибрах се вкъщи към 5:40 след като си тръгнах от хотела. Реших да си легна до 7:00. Навих си алармата и съм заспала прегърната от леглото ми.

В 7:00 дразнещия звук нар. аларма ме събуди. Станах отидох до банята и се изкъпах за 10 мин. Застанах пред гардероба и реших да си облека сива тениска със свлечен ръкаф върху която пишеше "LOVE" само че "о" беше във формата на знака за мир. Обух си къси дънкови панталонки с разръфани краища (дано ме разберате ;) ). Обух сивите си Supra и бегом навън, защото щях да закъснея за даскало. Беше вече 7:25.

А забравих да ви кажа едно нещо. Нали разбрахте, че не съм детствена? Питате ли се с кой си загубих детствеността? Е ще ви отговоря. Това лято с един от най-близките приятели на Джъстин ;).

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

След като прочетох бележката естествено веднага станах да се оправям за даскало, защото имах вече 4 и 2/3 неизвинени отсъствия и с това щяха да станат 5 или по точно 15 защото това щеше да е третата 5 и вече щяха да ме изключат. Да правилно разбрахте бях минал вече през забележката и извънкласната дейност :D.

Както и да е станах и се облякох видях че е 7:30. Ох успях. Тръгнах към даскало и кой да видя да върви по алеята. Нашата пепеляшка от снощи. Трябваше да говоря с нея по случай бележката и да разбера какво има предвид с нея. Свирнах и тя се обърна, но никаква реакция. Свирнах отново - същото. Накрая видях, че няма да стене с добро и спрях. Слязох.....

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Вървях си по алеята, когато чух клаксон на кола. Обърнах се и кой да видя - Гуфиии, не шегувам се онзи тъпанар беше. Т.е. Джъстин. Не му обърнах внимание и си продължих. Той отново свирна, но аз пак не се обърнах. Тоя пък кво иска. Продължих да вървя, а той спря да свирка. Изведнъж усетих някой да ме дърпа за китката. Беше той.

Аз: Кво мислиш, че правиш бе - развиках му се аз и цялата улица ме чу.
Дж: Трябва да поговорим за много неща сладкиш - мазна и самодоволна усмивка се появи на лицето му когато каза думата сладкиш.
Аз: Още един път наречеш ли ме сладкиш ще си изгубиш достойнството СКЪПИ.
Дж: Е кво толкова не ти ли харесва да се наричаме с умалителни именЦА?
Аз: НЕ. Аре казвай за кво искаш да говорим и да тръгвам щото ше закъснея!
Дж: Както виждам си в добро настроение ;) и тъй като сме в една посока ще ти предложа да те закарам. Нали отиваш в даскало или ще отиваш при някой за да ти задоволи нуждите? - ЕЕЕЕЕЕ сега вече прекали посегнах да го ударя, но той хвана китката ми. - Хаха :D.
Аз: Пусни ме иначе ще викам!!
Дж: Ще те пусна ако ми отговриш :) и се качиш в колата.
Аз: Да отивам при някой който може да задовли нуждите ми, защото ти СНОЩИ не можа СКЪПИ. МНОГО ЯСНО че отивам на училище бе тъпанар - казах това и се качих в колата му.

Докато се качвах в колата той се усмихна мазно.

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

Хаха тя се качи в колата, а аз я последвах. Качих се и запалих. Започнах с разговора или по точно разпита.

Аз: Е?
М: Какво "е"???
Аз: С кой си била преди мен??
М: Кво те интересува пък тебе??
Аз: Мм...мм питам що не може ли?? - честно казано не знам защо я питам.....