Всеки ден разговори и копнежи до 3 сутринта, мечтайки по любимата ни звезда.
А сега се подминаваме, избягвайки погледите на две желаещи се лица.
Кажи ми как стана така?
Ти тръгна сякаш беше вчера. Търся те във всеки, когото срещна.
И всеки път залъгвам се, че щастлива съм аз.
А, уви, пак съм сама с мислите за нас.
Ти почти измъкна ме от тъмнината, но пусна ми ръката и вече изход няма.
Единствената светлина беше твоята усмивка рано сутринта.
Сега ще се лутам, докато не дойде мигът - да ти кажа всичко това.
YOU ARE READING
3 am thoughts
PoetryПоезия за всичко, което ни държи будни нощем. За всичко, което премълчаваме и игнорираме и така дълбоко с усмивка прикриваме. **надявам се всеки да намери част от себе си тук**
