Избраните

96

Както обеща, Дакс седеше пред вратата на къщата в 18:59 часа вечерта. Пое си дълбоко дъх, защото знаеше, че комуникацията с деца не му се отдава особено много. След това се замисли какво би казал Джин в подобна ситуация. "Бъди себе си, но не на 100%, защото ще сгафиш".
Джин, добре, че не виждаш как съм се подредил. Тогава ще говорим.
Дакс почука на вратата. Асуна разтвори вратите на дома си, а от вътре се понесе една миризма на домашна храна. Цялата къща миришеше на пекарна и този хубав аромат връщаше много спомени за Дакс.
-Влизай, моля.-покани го тя.
Младият повелител свали обувките си и влезе в къщата. Чисто и подредено, дори не си личи, че тук живее 18 годишно момиче с едно дете. Всичко седи на определеното си място и това изглеждаше уютно.
През вратата на кухнята надничаше едно малко момиченце. Косите и очите ѝ тъмни като кестен, личицето бяло, като на майка ѝ, а крачетата ѝ пропкаха по дъските. Едва се вижда от голямата каца на вратата и това пълнеше сърцето на Дакс. Той се приближи към нея и клекна внимателно, усмихна се и подаде ръката си за поздрав.
-Здравей,-каза той.-как се казваш?
-С-Стела.-отвърна тя срамежливо.
-Приятно ми е, аз съм Дакс.
Топлата усмивка на лицето му някак си накара малкото момиченце да се усмихне и да му се довери. Има-няма час след това тя вече се катереше по врата му и искаше да си играят с играчките ѝ.
-Стела, не досаждай на госта.-Асунс ѝ направи строга забележка.
-Няма проблем,-Дакс я прекъсна.-нямам против да си поиграя малко с нея.
Интересно как едно дете може да те накара да се почувстваш по-щастлив. Не му пука толкова за Асуна, колкото за дъщеря ѝ и за нейната усмивка. Това малко момиченце наистина носеше радост на огнения повелител и той искаше да прекарва цялото си време около нея. Сега наистина ми се иска да имам едно такова дребосъче да ми пълни душата всеки ден, помисли си той, но вътрешно знаеше, че въобще не е готов за деца. Всички го знаеха.
-Благодаря за поканата.-каза Дакс, докато седеше на вратата.-Беше много приятна вечер. Стела е прекрасна.
-Ще се радваме да дойдете пак.
-Асуна, моля те, говори ми на ,,ти".
-Добре, извинявай. Ако някога имаш път насам, ще се радваме да дойдеш.
-Аз също ще се радвам.
Той каза лека нощ на Стела и Асуна, след това пое по дългия път към вкъщи, където може би Анджела го е заключила. Харесвам ги, може да се задържа при тях за едно известно време, каза си той на ум.