След два часа приготовления Катерина изглеждаше безупречно. Тя бе облечена в турскосиня рокля с копринено черно коланче, сребристи пантофки и коса вдигната на кок. Сложи си сребърното колие и сребърните обеци, ощипа бузте си, за да поруменеят и прехапа устни до болка, за да им придаде червен цвят. След това оправи белите си ръкавички, завъртя се пред огледалото още веднъж и с усмивка напусна покойте си, знаейки, че изглежда великолепно.
При стълбите я чакаше Дейвид, средно на ръст, седемнайсет годишно момче, с светли коса и очи. Дейвид бе дете на една от придворните дами на кралицата. Ала и придворната дама почнала му, както и баща му. Тогава кралицата му натедила да бъде верен приятел на Катерина. Двамата си пасваха идеално. От тогава той винаги я придружаваше по балове и увеселения, защото неговата компания бе незаменима за нея и тя го чувстваш близък като роден брат.
- Както винаги изглеждате прекрасно, милейди! - усмихна й се той.
- Мислех, че вече си свикнал с това. - отвърна тя шеговито. - Ще тръгваме ли?
- Разбира се.
Той й подаде ръка и двамата заслизаха по голямото мраморно стълбище към трапезарията.Преди да влязат вътре един слуга извести за пристигането им. Катерина влезе вътре и потърси с поглед Алфред, видя го и се за пъти към мястото до него, като най-безцеремонно остави Дейвид сам и започна да си говори с младия Бернар.
Масата бе отрупана с най-различни видове блюда по случай на пристигането на благородника Бернар. Слуги наливаха до горе чашите с вино и всички поканени гости се веселяха. В разгара на увеселението Алфред се изправи, почука с прибор по чашата си, за да привлече вниманието към себе си и щом в помещението настана тишина, се прокашля и започна да говори:
- Скъпи приятели, Вие знаете, колко много обичам Апорве. Това кралство, тази местност, тази земя под краката ни, ми е тъй мила и тъй драга, като родна. - Катерина не можа да не здържи усмивката си, защото Апорве бе нейният дом и най-скъпото за нея място, а сега Алфред казваше същото. - За мен тази земя е свята, колкото Йерусалим за християните. Мисля, че хората, който са родени тук са истински късметлии. Пример за това е кралската дъщеря. Тя не само е прекрасна, но и умна и когато човек е край нея забравя за всичко: за времето, за проблемите си. - Тя слушаше в захлас, попивайки всяка негова дума, която споменаваше за нейното великолепие. - Той знае само, че е удостоен с вниманието на един истински ангел. - той направи кратка пауза, а очите му светеха с лукав пламък. - Кралю, вашата дъщеря ме порази с неземната си красота и с острия си ум, че аз не мога да видя нещо в никоя друга жена. Ваши височества, аз Алфред Янц Бернар желая ръката на най-прекрасното създание на света - Катерина Жизел Калвърт.
В този миг за нея нямаше нищо по - важно и приятно нещо. Сърцето й щеше да изскочи от вълнение. Алфред... Алфред искаше да се ожени за нея. Тя имаше чувството, че се задушава, а пред очите й настана мрак.

YOU ARE READING
Катерина
FantasyКатерина Жизел Калвърт беше една истинска дама от благородно кралско потекло обичано от народа си. Ала неиният живот се обърква след, като се омъжва за аристократа Алфред Янц Бернар.Тя има зловеща тайна, заради, която е подложена на ужастни мъки бл...