II - Вечерята

9 0 0
                                    

След два часа приготовления Катерина изглеждаше безупречно. Тя бе облечена в турскосиня рокля с копринено черно коланче, сребристи пантофки и коса вдигната на кок. Сложи си сребърното колие и сребърните обеци, ощипа бузте си, за да поруменеят и прехапа устни до болка, за да им придаде червен цвят. След това оправи белите си ръкавички, завъртя се пред огледалото още веднъж и с усмивка напусна покойте си, знаейки, че изглежда великолепно.
При стълбите я чакаше Дейвид, средно на ръст, седемнайсет годишно момче, с светли коса и очи. Дейвид бе дете на една от придворните дами на кралицата. Ала и придворната дама почнала му, както и баща му. Тогава кралицата му натедила да бъде верен приятел на Катерина. Двамата си пасваха идеално. От тогава той винаги я придружаваше по балове и увеселения, защото неговата компания бе незаменима за нея и тя го чувстваш близък като роден брат.
- Както винаги изглеждате прекрасно, милейди! - усмихна й се той.
- Мислех, че вече си свикнал с това. - отвърна тя шеговито. - Ще тръгваме ли?
- Разбира се.
Той й подаде ръка и двамата заслизаха по голямото мраморно стълбище към трапезарията.Преди да влязат вътре един слуга извести за пристигането им. Катерина влезе вътре и потърси с поглед Алфред, видя го и се за пъти към мястото до него, като най-безцеремонно остави Дейвид сам и започна да си говори с младия Бернар.
Масата бе отрупана с най-различни видове блюда по случай на пристигането на благородника Бернар. Слуги наливаха до горе чашите с вино и всички поканени гости се веселяха. В разгара на увеселението Алфред се изправи, почука с прибор по чашата си, за да привлече вниманието към себе си и щом в помещението настана тишина, се прокашля и започна да говори:
- Скъпи приятели, Вие знаете, колко много обичам Апорве. Това кралство, тази местност, тази земя под краката ни, ми е тъй мила и тъй драга, като родна. - Катерина не можа да не здържи усмивката си, защото Апорве бе нейният дом и най-скъпото за нея място, а сега Алфред казваше същото. - За мен тази земя е свята, колкото Йерусалим за християните. Мисля, че хората, който са родени тук са истински късметлии. Пример за това е кралската дъщеря. Тя не само е прекрасна, но и умна и когато човек е край нея забравя за всичко: за времето, за проблемите си. - Тя слушаше в захлас, попивайки всяка негова дума, която споменаваше за нейното великолепие. - Той знае само, че е удостоен с вниманието на един истински ангел. - той направи кратка пауза, а очите му светеха с лукав пламък. - Кралю, вашата дъщеря ме порази с неземната си красота и с острия си ум, че аз не мога да видя нещо в никоя друга жена. Ваши височества, аз Алфред Янц Бернар желая ръката на най-прекрасното създание на света - Катерина Жизел Калвърт.
В този миг за нея нямаше нищо по - важно и приятно нещо. Сърцето й щеше да изскочи от вълнение. Алфред... Алфред искаше да се ожени за нея. Тя имаше чувството, че се задушава, а пред очите й настана мрак.

КатеринаWhere stories live. Discover now