Bloody tears

16

Още един ден мина в тренировки за Сънг и Шо. Двамата си легнаха уморени и на сутринта се завлачиха към училище. Но щом пристигнаха стана нещо странно. Всички ученици си шоукаха насам натам и повечето от тях изглеждаха така сякаш се е случило нещо. Веднага щом намериха групичката си отидоха при тях и още с появяването им се почна.

- Чухте ли? - извика Джемин в секундата в която ги видя

- Да сме чули какво? - попита Шотаро полу заспало

- Господин Канг е мъртав. - обясни ЯнгЯнг шокирайки двете момчета

- Как така? Нали вчера имахме час с него? - попита Сънг объркано

Според него тук нещо намирисваше.

- Никой не знае нищо. Снощи приятелката му го е намерила мъртъв в къщата му. До колкото чух от баща ми - който е ченге - са го намерили но по тялото му нямало никакви следи. Само две дупки на китката. Очевидно мислят че е сврък доза. - обясни Сънгчан

Чувайки това с дупките Шотаро и Сънг едвам инфаркт не получиха.

- Дупки ли? - изсъска Шотаро

- Мхм. Макар че според баща ми дупките били по големи от обикновенна игла. - въздъхна Сънгчан

- Кой знае какво ли става. Хайде да вървим в час. - подкани ги Хечан

Момчетата кимнаха и всеки си отиде по неговата стая но Шотаро и Джисънг имаха друго наум и това беше по-спешно.

*чата Шотаро - Джисънг*

Хьоооонги❤️: И ти ли мислиш същото като мен?

БебеСънг😇: Че учителят ми е бил убид от вампир? Да така мисля.

Хьоооонги❤️: Да кажем ли на нашите?

БебеСън😇: Ще пиша на аппа след малко.

Хьоооонги❤️: Добре защото ако сме прави и наистина е вампир-убиец полицията няма да се справи. 

БебеСънг😇: Аппа ще се погрижи.

Хьоооонги❤️: Тук поне сме на едно мнение. Айде после ще говорим че Сънгчан ме гледа все едно съм загазил🤔.

БебеСънг😇: Ойййй колко сладко. Ревнува те.😍

Хьоооонги❤️: Тихо там и айде до после😘.

- С кой си пишеш? - изръмжа Сънгчан тихо

- Брат ми. Казах му че пак съм забравил половината си неща в къщи. - усмихна му се Шотаро

Не искаше да го лъже но какво да му каже: "Пиша на брат си да каже на баща ни за евентоалния вампир-убиец бродещ по улиците?". Да това определено нямаше да стане.

- Оу. Добре тогава. - усмихна му се Чан

- Хей исках да те питам... Омма ми каза за хубаво кафе-ресторант наблизо и.... искаш ли някой път да... знам ли. Да отидем? - попита Шотаро несигорно

- Естествено. Ще питаме момчетата после. - усмихна му се Сънгчан

- Всъщност аз имах предвид..... само.... двамата.

- Като на.... среща? - попита Чан с надежда

- Да. Каня те на среща. 

Сънгчан заби на място едвам сдържайки се да не се изпищи от радост.

- С радост ще изляза с теб Шотаро. - усмихна му се Чан

- Ако двамата сте спрели с лигавия момент... - прекъсна ги Джено. - Да знаете че всички сме тук и ви чуваме.

- Че мен кво ми пука? - изръмжа му Сънгчан 

- Абе ти.... - изръмжа Джено

И така почнаха пак да спорят. На кой ли му пукаше че даскалката е с тях и преподава. Не и на тяхната групичка.

*с Сънг*

*чат Сънг-Юта*

Сънги😻: Тате май имаме проблем.

Аппа💕: Какво е станало малчо?

Сънги😻: Учителят ми е бил убит. Всъщност ченгетата мислят че е свръх доза защото имал две дупки на китката но аз мисля че е бил вампир.

Аппа💕: Може и да си прав. Съвета твърди че напоследък ставали странни неща. Първо филма, после хибриди започват да изчезват сега това. Ще проверя какво става а до тогава искам с брат ти много да внимавате.

Сънги😻: Разбрано. И вие с омма се пазете.

Аппа💕: Винаги. Айде сега си оставяй телефона и учи. Ще се видим довечера😘.

Сънги😻: Чао😘👋🏻.

След което Сънг послуша Юта и се заслуша в урока. Но не можеше да се конжентрира. Все пак.... баща му беше прав. Нещо ставаше и той го усещаше. Нещо приближаваше. Нещо голямо.