"Liars Bad Boys - Beautiful Liar"

| • 3 • |

Стомахът ми се сви в поредния конвулс.
Бях приклекнала до храста в двора на отсрещната къща на нашата, а Андрес държеше косата ми, докато повръщах всичко, което бях яла в последните дни.

Добрах се до улицата ми благодарение на Андрес, защото, забележете, моят прекрасен Ейдриън не се лиши от компанията на блондинките, за да се увери, че ще имам превоз.
Не, че исках да му гледам физиономията в близките няколко века.

- Добре ли си? - прошепна Андрес.

- Мхх. - изправих се и забърсах уста с опакото на ръката си. Отметнах мокрите, заради потта, кичури и запристъпвах към моята къща, пресичайки улицата.
Андрес ме следваше до входната врата.
Спрях и се обърнах към него.

- Благодаря ти, че ме докара.

- Няма за какво. Не можех да те оставя след този... този шок, който понесе. - стисна устни. Присвих очи срещу него, а той избухна в смях.

- О,Боже... - измънках и го последвах. Смеехме се със сълзи, превити на две. А уж щях да се прибера тихомълком.
Подскочих стреснато, когато вратата зад гърба ми се отвори рязко.

На кръста на баща ми хлабаво висяха шорти, а черен раздърпан потник разкриваше двата ръкава от татуировки по ръцете му, както и тези по ключиците му. Личеше си, че обича работата си. Масивната му фигура заемаше целият праг на вратата, а все още привлекателното му лице бе безизразно.
Преглътнах.Е, сега вече го загазих.

Посочи ме с пръст.

- Ти, вътре!

Отмести ръката си към Андрес, който бе пребледнял.

- А ти... си разкарай задника от двора ми! - с дрезгав глас нареди.

- Татко! - възроптах с отегчение и се залюлях към него. Подхвана ме за кръста и ме изгледа с погледа "Здравата си загазила, госпожичке".

- Довиждане, господин Евънс! - прокашля се Андрес и пъхна ръце в джобовете на дънките си, вървейки към колата си.

Влязохме в къщата, а татко заключи вратата.

Повдигнах глава към зелените очи на баща си, обрисувани от леки бръчици.
- Съжалявам. - казах тихо и премигнах.

Той изцъка с уста.

- Минава пет сутринта, Луанна, какво се разбрахме с теб?