| • 4 • |

876 86 43
                                    

Лактите ми бяха ожулени, усещах струйката кръв, стичаща се по челото ми. 
Виковете на баща ми заглушаваха суматохата. Виждах как хората се събират около мен и този, който пое ударът на колата.
Сърцето ми биеше ожесточено, а ръцете ми трепереха, докато се надигах от земята.
- Луанна!  Господи, скъпа, добре ли си?  - баща ми нежно стисна лицето ми между топлите си длани и приклекна пред мен.
Изражението му бе вкочанено от изписаният страх в очите му. Усещах как всичко се повтаряше в умът му, как звукът от  линейките, които ги отведоха, кънтеше из съзнанието му. Всичко бе изписано на изплашеното му лице.
Преглътнах.
- Добре съм... нищо ми няма. - проговорих тихо, стискайки ръката му.

- Божичко!   -  притисна ме нежно към гърдите си.

Погледът ми се насочи над рамото му.
Хората се бяха скупчили над  непознатият. Виждах само дългите му, леко присвити встрани, крака.
Този човек ме спаси. Сега може би щях да съм с изпочупени кости, ако не бе изблъскал от пътя. 

Отделих се от прегръдката на баща си и понечих да се изправя. 

- Не бива да ставаш, скъпа. Ще извикаме линейка. - възпря ме татко.

Не го послушах. 

Първото нещо, което забелязах, когато надникнах към пострадалия,  бе разрошена  платинено руса коса.
Момчето, лежащо на асфалта, изглеждаше на моите години.
Не можех да видя лицето му, защото бе положил ръце върху него. Чувах как псуваше дори сред глъчката от гласове.

- Добре ли сте? - се чуваше от устата на всеки.

Разбутах ги. Трябваше да му помогна. Да, не знаех какво трябва да правя, но щях да се опитам поне да го разсея, докато дойде линейката.

- Лу!  Почакай!  - баща ми викаше зад мен.

Застанах на колене до момчето. Ръцете му също като моите бяха ожулени. Дрехите му бяха покрити със стъкълца от колата. Тялото му бе превито на две.

- Разкарай се!  - измърмори.
Свих недоумяващо вежди.

- Аз просто....

- Казах ти да се разкараш!  - извика, карайки хората да ни погледнат изкъсо. Надигна се в седнало положение, но продължи да гледа към скута си.

- Кретен! Исках да ти благодаря. - с нотка на гняв казах.

- Е, аз не искам благодарности. - изръмжа в отговор, поглеждайки ме.

Hai finito le parti pubblicate.

⏰ Ultimo aggiornamento: Mar 04, 2016 ⏰

Aggiungi questa storia alla tua Biblioteca per ricevere una notifica quando verrà pubblicata la prossima parte!

"Liars Bad Boys - Beautiful Liar"Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora