Празнина

626 51 12
                                    

Ранна утринна роса
множество непознати лица .

Кухи стъпки оставени в снега
и сълзи стичащи се в нощта.

Поглед  изпълнен с тъмнина
радостта изплъзнала се от света .

Вървиш през онази леха
усещаш празнина.

Студа обзема твоята душа 

и рониш сълзи и усещаш това.

Щастливи мигове случили се там
между онези цветя
сега замръзнали под тъга.

И усещаш и чувстваш празнина
и рониш сълзи сама в нощта .

Спомняш си онези ласки оставени по твоята душа
разрушили радостта в света.

Надрасках стихотворението буквално за 5 минути. Ще се радвам да изразите мнението си.  Ако имате нещо, което  вие сте написали и искате да споделите или пък някое стихотворение, което харесвате, може да ми го пратите на лично, за да го публикувам тук. :)



Стихове и разкази за любовтаWhere stories live. Discover now