Стихове и разкази за любовта

"Моят герой"

Всеки има негов си герой, на когото се възхищава. Било то привлекателен актьор, известен волейболист или обикновен човек, предизвикал нашите искрени адмирации.

 С годините хората в моят живот идваха и си отиваха. Никога не съм имала постоянство, в каквото и да е отношение. Смених цветът на косата си пет пъти през последните няколко години, мнението ми за разположението на леглото ми се мени на всеки два часа, а да не споменавам и за плакатите по стените в стаята ми, които в един момент искам да разкарам , а в друг просто обожавам. Но и в моята повредена, плаваща йерархия се появи константа. 

Той е странен човек. Аз го определям като такъв, той себе си също. Усмихва се и благодари, когато го обиждат, харесва Волдемор повече от Хари Потър .... И можете ли да си представите, че се смя като побъркан на сцената от „Титаник", когато Джак пусна ръката на Роуз и потъна в дълбините !? 

Майка му почина малко след като двамата се запознахме, баща му не се знаеше къде е , баба му страда от старческа деменция и на всеки двадесет минути изобщо забравя за съществуването му, но усмивката на моят приятел не напуска лицето му, въпреки всичко. Това, което ми каза на погребението на майка му, все още кънти из съзнанието ми, карайки ме да се замисля:

- Знаеш ли, живота е точно като ротативка в казино. Пускаш и пускаш монети, но никога не ти се падат трите еднакви символа, ала винаги има и един абсолютен късметлия, който печели. И това не си ти. Но нищо не пречи да си представиш и себе си като спечелил, нали!?– усмихна се, пусна бялата роза върху ковчега на майка си и бавно се отдалечи.

 Това странно момче е моят герой, личността, на която се възхищавам или както искате го наречете. Той промени моите възгледи върху живота, показа ми как да се радвам и на най-малките неща, въпреки тъгата и нещастията около мен и най-важното, показа ми как да живея истински.

Това е разказ, с който участвах в един от кръговете на едно състезание в Wattpad. Надявам се да ви хареса. :)