Искам да мога отново устни с твоите да слея.
Искам да мога от сън
да превърна в реалност докосването ти.
Искам да мога с диханието си
да възвърна миговете споделени с теб.
Ала всичко за което си мечтая е недостижимо,
засипано с черната почва.
Един блян, изписан волно с мастило.
Една мечта невъзможна.
Тялом и духом бях сломена
гледайки тялото ти положено в ковчега.
Вопли на скръб и болка изпълваха
празната бездна останала.
Далече вече бе ти, единствен мой.
Неизвървял още пътя си земен, пое по небесния.
Но зная аз някъде там, по средата, отново ще се срещнем.
И мечтая и искам мигът заветен да настъпи.
С това произведение участвам в едно състезание по писане. Надявам се да ви хареса :)
YOU ARE READING
Стихове и разкази за любовта
PoetryСтиховете са огледало, в което всеки може да види своето отражение . Но въпросът е дали ще успее да се разпознае.....- Десислава Ж. ( steladesi) "Да четеш без да размишляваш е като ядеш без да храносмилаш." - Едмънд Бърк
