Стихове и разкази за любовта

"Натъпваща буря"

- Трябва да си непоколебима, Кала! Един ден ти ще водиш народа ни. Ти си Пророчеството, ти ще ни избавиш от оковите на Алтерикс! – Вера ме наблюдаваше със стоманено сините си очи, стискайки раменете ми. Тя бе една от най-възрастните сред Старейшините и всяваше страх и респект във всички, включително и в мен. 

- Кала, в твоето сърце бушува буря! Сама ще избереш дали тя да бъде нашето унищожение или така жадуваното избавление. Но помни от къде идваш и коя си! От теб зависят животите на всички ни. Ще погубиш ли народа си заради едно човешко момче ? Кажи! – извика баща ми. Яростта изразена на лицето му ме накара да се свия още повече, а болката в душата ми прояждаше всяка моя клетка. Предаността към народа ми се бореше ожесточено с любовта ми към Лоуган.

Преди стотици години, може би дори векове Зевс открил, че човешката жена Ксения, с която изневерявал на съпругата си, е бременна. Това не било нищо ново за него. Поредното му дете, затова и дал обичайното обещание на жената, че ще и помага. Ксения родила близнаци, момиче и момче и им дала имената Елея и Алтерикс. Ала Зевс и не подозирал, че Ксения не била обикновена човешка селянка. Във вените и течала кръвта на вековна фамилия върколаци, чиито сили се предавали от поколение на поколение. Елея наследила силите и на майка си, и на баща си, а брат и получил само умението да чете мисли, нищо повече. Алтерикс завиждал на сестра си с цялото си сърце и докато растели, завистта му се превръщала в силна и всепоглъщаща омраза . Когато навършили двадесет, се изнесли от дома на майка си и всеки поел по своя път.

Докато не се срещнали отново след век.

Някой наричат срещата им Апокалипсиса заради разрушенията, които настъпват след нея, а в историята на народа ни се знае като началото на „Поробването".

Алтерикс обявява война на сестра си. Години наред воден от завистта и омразата си той събирал армия от полубогове , която да се сражава с глутницата на Елея, чийто водач била.

Войната била дълга и мъчителна и според Старейшините, които ни разказваха в часовете по История на народа, продължила цели 200 години. Но Алтерикс подмамил в засада Елея с предложение за примирие и я убил без капка съжаление. Има различни версии за това, което е последвало после, но едно е сигурно, смъртта на Елея разединява глутницата и от хиляди върколаци и те биват поробени от Алтерикс.

Аз съм Кала Тор и съм потомка на Елея Ксавиера, дъщеря на вълчицата Ксавия и Богът Зевс.  А народът ми е от малкото останали живи, поробени вълци.

От както се помня, винаги са ми повтаря ли, че съм специална, че аз съм спасението им. В Пророчеството е написано, че народът ни ще бъде избавен от „ Настъпваща буря", от момиче с буря в сърцето си.

Имам родилно петно върху лявата страна на гърдите си във формата на вихрушка, което Старейшините предопределят като сбъдване на Пророчеството. Приемат формата на петното като знак, че аз съм Спасението, че аз съм „ Настъпваща буря".

Втълпяваха ми години наред тези неща. Учеха ме, държаха се с мен като с принцеса и аз нямах нищо против това, защото исках и вярвах, че ще се избавя най-после народа си от мизерията и робския труд, на който ги подлага Алтерикс вече столетия. Бях готова да се жертвам в името на доброто на всички. Но срещнах Лоуган. Онова човешко момче, което отне сърцето ми заедно с бурята в него. И сега вече бях разколебана. Предаността ми бе подложена на изпитание. Мечтаех за нормален живот. Като този на Лоуган и приятелите му. Ала на раменете ми бе положена съдбата на цял един народ.

Трябваше да избера дали да пожертвам себе си и любовта си към Лоуган, оставайки и водейки във войната народа си или да си тръгна, както бях планирала и да забравя къде съм израснала, изживявайки щастието и живота си  в прегръдките на любимия.

За пръв път пиша разказ с подобна тема. Насявам се да съм се справила и да ви хареса. :)