Стихове и разкази за любовта

"Винаги има начин"

Наблюдавах я , стиснал кормилото на колата.Очите и бяха присвити. Ръцете и разперени, галейки с пръсти въздуха, виещ се около слабото и тяло. Нежните и устни бяха извити в усмивка, кадифената и кожа сияеше, огряна от слънчевите лъчи, а дългите и крака, обути само в къси дънкови панталонки, бяха изпънати на таблото на колата.

Нима тя наистина бе моя ? Нима я заслужавах ?

- Били го направил ? Били разменил перфектния си живот в богаташкия квартал за възможността да сбъднеш някоя своя мечта ? – думите се изплъзнаха от устните и, изваждайки ме от унеса. Извърнах очи към пътя. Умът ми бавно започна да обработва въпроса и .

- Аз..не знам. Може би. – отвърнах. Превключих скоростите. Чух раздразнената и въздишка.

- „Не знам" . Винаги отговаряш с „не знам" сякаш се боиш да кажеш това, което наистина мислиш.

- Не е така. – промърморих. Тя поклати глава.

- Хайде, признай си, че не би оставил лукса и всички, които ходят след теб, изпълнявайки прищевките ти, за нищо на света! Прекалено си привързан към парите на родителите си. – подигравателно се изсмя. Честността и директността бяха нещата, които обичах най-много в нея, но същевременно и мразех най-много.

- Не си права, Жаклин. Мислиш ли, че щях да се срещам тайно с приятелите си, с теб, ако бях щастлив ? Или смяташ,че ми е приятно винаги да бъда упрекван, унижаван и поправян от баща си ? Към това ли съм привързан ? Кажи ми !

- Щом не си щастлив там, какво още чакаш, за да си тръгнеш ? – извика и свали краката си от таблото, поглеждайки ме. Отбих встрани и се извърнах към Жаклин.

- Преди малко ме попита дали бих разменил сегашния си живот за възможността да осъществя моя мечта. Да, Жаклин, бих. Няма дори да се замисля. Но това е просто глупав хипотетичен въпрос. И нещата са такива, каквито са. Няма как да променим реалността.

- Винаги има начин. – прошепна и се усмихна топло, оставяйки ме без дъх.

Поредният разказ. Надявам се да ви хареса. :)