- Пази се! - прошепнах, както всяка сутрин, в която го изпращах на прага. - Обичам те!
- И аз те обичам, Джес! Ще се видим довечера. - приведе се към мен и остави нежна целувка върху устните ми. Но думите му бяха лъжа. Той не се прибра вечерта. Нито на следващата вечер или пък на по-следващата. Не се прибра всички следващи вечери и никога нямаше да го направи. Нямаше да чуя гласът му, търсещ ме из къщата, нито силният тропот, когато поставяше кобура с пистолета си на масата. Нямаше да усетя никога повече ръцете му, обгръщаши кръста ми.
Нямаше никога повече да почувствам устните му, защото него вече го нямаше.
Всеки скърби по свой си начин. Едни се скриват под одеялото и ридаят с дни. Други изхвърляъ вещите на покойния, опитвайки се да намалят болката. Трети се затварят в себе си.
А аз нямах дори и това право. Нямах право да скърбя. Трябваше да бъда силна. Заради себе си, заради Шейн и заради детето в утробата ми.
Моят Шейн ми бе оставил най-прекрасния подарък преди да си отиде от този свят. Бе ме дарил с рожба, която с нетърпение очаквах да се роди, за да мога да и разказвам колко достоен и нежен е бил баща и.
Може би трябваше да бъда ядосана. Бясна на целият свят. Но не бях. " Не можеш да се опълчваш на съдбата, скъпа. Каквото и да правиш, колкото и да се противиш, тя винаги побеждава" ми бе казал веднъж Шейн. И сега осъзнавах колко прав е бил. И какво, ако в онзи ден не той е бил изпратен да провери сигнала за грабеж ? Какво, ако не го бяха застреляли в гръб повреме на огледа ? Може би сега щеше да е тук, до мен и да шепне от нескопосаните си шегички в ухото ми. Но след време щеше да се случи нещо друго и то да ми го отнеме. Просто, защото така е било писано.
Поех дъх и поставих букета от бели маргаритки върху мраморната надгробна плоча, където с готически шрифт бе изписано "Шейн Морис 1981 - 2016г. Обичан син, съпруг и колега "
Погалих корема си, тихо прошепвайки :
- Запознай се с татко ти, миличко.
Той толкова би искал да е тук, за да се запознаете лично.
Надявам се разказа да
ви хареса. :)
أنت تقرأ
Стихове и разкази за любовта
الشعرСтиховете са огледало, в което всеки може да види своето отражение . Но въпросът е дали ще успее да се разпознае.....- Десислава Ж. ( steladesi) "Да четеш без да размишляваш е като ядеш без да храносмилаш." - Едмънд Бърк
