Смяташе, че усмивката само при мисълта за него е глупав мит.
Но ето, сега стоиш, усмихната до уши и прелиташ бавно през всеки спомен омаян с неговия аромат и лик.
И понякога има прекалено малко спомени, за които да се усмихваме, но все пак усмивката не слиза от лицата ни. 😊 Какво ще кажете за стихчето?
YOU ARE READING
Стихове и разкази за любовта
PoetryСтиховете са огледало, в което всеки може да види своето отражение . Но въпросът е дали ще успее да се разпознае.....- Десислава Ж. ( steladesi) "Да четеш без да размишляваш е като ядеш без да храносмилаш." - Едмънд Бърк
